Добро самочувствие

В личните сесии постигаме огромни резултати поради няколко основни причини. Една от тях е, че се работи с убежденията, които са записани в подсъзнанието. И не просто търсим записите по нивата, но и ги претворяваме. Какви нива? Нашето съзнание условно можем да го разделим на няколко нива. Като говорим за нива, мислете обаче за пластове, които се вплитат един в друг, намиращи се в единство. Нивата са личностно – от зачатието ни до сегашния момент, родово ниво, душевно – където е опитността на душата, колективно и т.н.

В настоящия материал ще се фокусираме на успехите ни, самореализацията и усещането, че сме стойностни. Ето защо фокусът ни ще бъде само върху личностното ниво, в което се намират нашите детски убеждения. Не че другите нива не са важни, важни са и то много, но личностното е лесно по-достъпно и така настоящия материал ще носи практическа полза за вас.

Да обърнем внимание на родителите. Родителите ни са онези хора, с които сме живели, освен, че носим генетичната им информация. Те са всичко за едно дете – освен физическата грижа, те дават емоционалния фон, възпитанието, но и начина на мислене, говорене и поведение. Това е така, защото децата са пряка проекция на родителите си. Проекцията възниква тогава, когато записваме в подсъзнанието си ситуации, разговори, наситени с емоции. Поведението на родителите е от огромно значение за формирането на светогледа на детето, всичко, което родителите са казали, направили и насители с емоции става истина за детето. А детето всичко вижда, чува, усеща и запомня. Спомените са като кодове, записи в подсъзнанието ни, които „викат“ в нашия живот сходни ситуации каквито сме преживяли в детството си. Първите 3 години от живота на детето са особено важни. В това време съзнанието на детето е възприемчиво на всички влияния от средата и хората в нея.

За успешната ни самореализация корените се търсят назад във времето когато сме били деца. Дали родителите ни са ни показвали любов; дали са ни казвали, че сме прекрасни, умни, добри; дали са били там да ни чуят, да ни посъветват, да ни успокоят и подкрепят. Или не. Припомнете си детските си години и съм сигурна, че ще откриете много интересни неща.

Нека си припомним и помислим в следните посоки:

• как сте били мотивирани в детството? Как се чувствахте?

• какви отрицателни убеждения са се забили в главата ви и как реагирате днес в живота си на подобни фрази?

• как училището и родителите са ви повлияли над мирогледа?

• как като цяло обществото по времето на вашето детство ви повлия върху моментите на успехи и неуспехи?

Навярно всички сме чували (а и все още някои се чуват по детските площадки) да ни казват нещо такова:

„Виж, какво (се) направи.“ (Насаждане на вина, страхове и др.)

„Ще ти се смеят другите другите / деца.“ (Насаждане на срам, ниско самочувствие)

„Какво ще кажат хората?“ (Е, какво казаха?)

„Не така!“ (без да се покаже как се прави или да се обясни защо е „не така“)

„На Мария колко й писаха? Другите деца колко имат?“ (Насаждане на сравнение, конкуренция и разбира се сваляне на самооценката)

„В момент няма да ти купя / няма да ти дам / не може / сега няма.“ (Създаване на усещане за липса, за нямане, за бедност и т.н.)

Пророческите фрази: „ще паднеш / ще се пребиеш / ще те боли. Култовият въпрос след падане „уби ли се?“

И куп други подобни.

Вие какво чувахте най-често? Какво ви казваха? Сега, вече пораснали деца – как смятате, че ви се е отразило?

Всъщност родителите, бабите, дядовците и учителите са ни мислили доброто, те са били загрижени за нас. По техния начин. Но какво се е получило в крайна сметка? Живот пълен с разочарования, лишения, ограничения и най-вече страхове.

И днес, ако все още не сме излекували тези моменти от детските си години, търпим същите „ритници“ от обществото просто по различен начин:

     „Кога ще се ожениш, вече си на 30г? Кога ще раждаш на 40г ли?“

      „Печелиш толкова малко, май не си учил в училище.“

      „На твоята възраст вече трябва да се обличаш различно!“

      „О, самотна майка с две деца! Кой ще се ожени за теб? Никой мъж няма да те вземе!“

      „Колко още ще живееш под наем? Няма ли да си купиш свое жилище?“

Омъжи се късно, омъжи се рано, лоша майка, лоша съпруга, беден човек, бездомен… От всички тези чужди мнения започваш да мислиш, че нещо не е наред с теб. Не е изненадващо, че самочувствието на повечето хора е някъде на базово, минимално ниво. Плюс това, интернет прави живота още по-гаден – отваряме инстаграм, фейсбук и  всеки ден виждаме стотици селфита на добре поддържани, кльощави или в топформа, успешни хора в коли, на яхти, в частни самолети, в луксозни хотели, на мега скъпи почивки. Без да си даваме сметка, че често тези снимки са обработвани, имат рекламна цел и са далеч от реалността на въпросните хора, които „следим“. Много от това, което гледаме в социалните мрежи е търговска илюзия. Помислете над това.

Какво да правим за да спре този филм и да заживеем наистина пълноценно? Откъде идва високото самочувствие? Откъде ще дойдат силите и ресурсите, за да изградите свой собствен успех?

Предлагам ви няколко прости стъпки, които обаче изискват вътрешна работа. Всичко започва отвътре навън.

1.      Не се сравнявайте с другите! Вие сте това, което сте! Уникалност, автентичност, себе си! Просто си позволете да БЪДЕТЕ! Защо да сте бледо копие на някой, като можете да бъдете в целия си блясък като СЕБЕ СИ?

2.      Дайте си право да имате свое собствено мнение! Не се страхувайте да го изказвате. Освен, че така заявявате себе си и своите стандарти, може да вдъхновите още някой да бъде себе си.

3.      Имате ресурсите, имате силата да правите това, което планирате. Нужно е да ги видите. Щом дойде някоя идея, която чувстваме интуитивно в хармония със себе си, то със сигурност в нас има всичко нужно да я реализираме.

4.      А също е нужна и вяра в себе си! Да, в момента самочувствието ви може да е далеч от желаното, но с вяра и позитивно отношение всичко може да се преобрази.

5.      Трябва да спрете да слушате подобни (като горните) изявления, които ви нараняват и объркват от роднини или приятели.

6.      Изградете лични граници. Казвайте „не“ когато искате да го кажете.

7.      Разбира се – работете на детските си спомени и травмите. Пренапишете ги!

8.      Вдъхновете се от историите на другите. Онези истински истории, а не илюзорните в социалните мрежи. Щом тези могат от нищото да изградя живота си, значи всеки може стига да поиска.

9.      Общувайте с хора, които имат позитивен светоглед. Средата е много важна!

10.    Не забравяйте, че сте душа в човешко тяло и сте тук да ЖИВЕЕТЕ! Важно е да позволите на себе си като душа и тяло да изживява живота. Помислете какво ви пречи да го правите? Какво ви спира?

11.    Започнете да култивирате любов към себе си.

В книгата „Бъди щастлив човек, живей щастливо“ съм засегнала именно тази тема –трансформация на себе си и живота ни по начина, който резонира на стремежите на душата ни. За финал споделям един откъс от книгата, така за размисъл:

„Егото обича да се ядосва, да превъзхожда, да завижда, да властва, да е надменно, да командва, да злепоставя. Да се оплаква, да се обижда и да обижда, да подценява, да се срамува и да засрамва, да се гордее, да преиграва, да драматизира, да критикува, да отхвърля. Да клюкарства, да се конкурира, да измъчва, да се отъждествява с предмети, да унижава и унищожава, да манипулира, да обвинява. То е алчно, мързеливо, а и пасивно понякога. Да поставя негативни етикети на хората също му харесва. Враждебно е, дори към себе си. Има комплекси, създава негативни мисли.

Егото ще ти каже, че за нищо не ставаш, че си грозен и отгоре на всичко ще те сравни (често сравнява) с някой, който е по-грозноват от теб или по-красив от теб. Ти ще си мислиш, че си по-зле от всички, обаче. А всъщност си самата красота, но егото няма да ти го каже. То обича да сваля самочувствия на общо основание. Нали си спомняте – критикар е! Има склонност и да раздува самочувствието – да ви накара да мислите, че сте най. Обича да разваля настроението и да ви смазва, защото не сте достатъчно нещо си. На него нищо не му е достатъчно. Ограничава и създава илюзия за недостиг. То никога не е доволно. Обича да държи обидите във вас, то не прощава, дори си мисли да отмъщава. На него му харесва да дели от хората, да ти казва, че си отделно и от Бог. Егото има хиляди трикове, чрез които да се храни от енергията ни. Да, то обича да прави така. Това е его – не себе си!

Истинското ти Аз или его-себе си обича и пак обича, състрадава, помага, жертвоготовно е, доверчиво, приемащо, човеколюбиво и природолюбиво. Щедро е. Приятелски настроено. Живеещо в единство, равенство и мир с хората и Бога, защото разбира, че всички сме едно цяло. То е благодарно. За всичко. Не мрънка, не завижда, не е горделиво. Свободно е.

В нас живее егото. Няма как, то е там. Не можем да го отхвърлим, не можем да го изгоним на сила. Но можем да го разберем, да го приемем. И така да спре да ни пречи. Разбран проблем е решен проблем. Започнем ли да се сражаваме с него, ще загубим битката. То има повече похвати от нас и все ще измисли нещо, с което да ни спъне. Я да се обидим на някой, я да затънем в критика и осъждане.

Истинското себе си, обаче, е някак смирено и с доверие в Бог и живота. На него не му трябва власт, за да каже „Аз съм това или онова“. То си знае, че е просто „Аз съм” – присъствие на нещо повече от всяка следваща думичка след съм. Именно тази думичка след съм може да е капана на егото. Едно е да кажеш „аз съм прекрасен човек“, друго е „аз съм по-прекрасен от теб“. Тук вече става състезание, нали? Егото не приема някой да е повече. И какво е това повече? Илюзия, която то поддържа. Никой не е повече от другия. Всички сме равни пред Бога и Вселенските закони, всички до един. Но егото казва: „неее, аз съм повече от тях, защото дънките ми струват 200лв, карам голяма кола, шеф съм на 5 човека и лятото ходя на почивка в чужбина“. А един от тия петимата си мисли: „Божее, колко е тъп шефа ми, една книга не е прочел. Аз съм чел световната класика, всеки роман по два пъти дори…“

Когато започнем да говорим зле за другите, това е егото. Но това не значи, че като е то, трябва да го оставим да плещи щуротии, нали? Не! Ето тук трябва да проявим волята си. Да не критикуваме, да не осъждаме, да не етикираме хората, да не злословим, да не се изтъкваме над тях. Да ги приемаме такива, каквото са. Те са частички от Вселената, също като нас. И не само да ги приемем, ако можем и да ги разберем и да ги обичаме. Не е толкова сложно и не е висш пилотаж. Щом аз мога, може всеки.“

Из книгата „Бъди щастлив човек, живей щастливо“
С любов,

Таня