Ежедневно в личните сесии, в малките групи и в онлайн занятията работя с хора, които не рядко при поставената им тема за проработка достигат дълбоките корени на своите проблеми. А именно до преживявания с баща си, които са оставили негативен опит под формата на мисловни и емоционални шаблони.
Това ме накара да се замисля, че има още много хора, които може би не са готови да влязат в дълбочинна проработка, но усещат, че много неща ще се променят, ако разгледат темата БАЩА.
Ето защо споделям с вас някои основни положения, които да ви дадат насоки за размисъл и тласък за отработване на детските истории, които носите в себе си и в зряла възраст.
Нашите взаимоотношения с бащата играят основна роля в оформянето на личността ни и самооценка. В книгата ми РОДЪ, можете да прочетете обстойно за ролята на бащата в Рода. Книгата е ТУК
Малко са идеалните бащи, които не само ни свързват със Силата на техния Род, но ни и пазят, насърчават и обгрижват бащински, давайки ни стабилност и сигурност.
В повечето случай бащите ни са достатъчно преживяли личните си драми, не са могли да се справят със своя емоционален опит (знаете, мъжете не трябва да плачат) и са изградили модели на мислене, реч и поведение, което става и техен характер.
През всичко това те създават отношенията с околните.
Така че понякога е необходимо да погледнем към баща си с разбирането, че той просто е един човек и преживявания.
Ала това не винаги е лесно. Ако изпиваме трудност да го приемем и признаем като Човек, тогава имаме работа със своя опит от отношенията (или липсата на такива) помежду ни.
Когато детството ни е белязано от травматични преживявания, резултатът може да бъде емоционална тежест, която носим в зряла възраст. Травмата, породена от сложни или болезнени отношения с бащата, може да създаде множество вътрешни конфликти, емоционални блокажи и дълбоки модели на поведение, които силно влияят на връзките, успеха, вътрешното ни щастие, себереализацията, даже здравето и самочувствието ни, но дори на стимула за живот.
В публикацията ще разгледаме основните типове бащи, които могат да причинят подобни травми, как те се проявяват в живота ни като възрастни, както и начини за справяне с травмите.
Отсъстващият баща
Той е отсъстващ физически или емоционално баща, който не е част от живота на детето или е дистанциран толкова много, че все едно го няма.
Тук се формира чувство за изоставяне, занижено самочувствие, страх от близост и привързване, дълбока липса на сигурност и стабилност.
Това създава проблеми в интимните връзки, склонност към избягване на емоционални ангажименти, трудност да се доверява на другите, емоционални крайности, липса на емоционален баланс.
Начини за справяне: Работим върху собственото чувство за сигурност и изграждаме самоувереност – това е ключово за преодоляването на тази травма. Техники за работа с подсъзнанието, медитация за самоувереност и практики за създаване на вътрешно спокойствие са чудесно начало. Подкрепата от специалист в емоционалното изцеление също може да бъде изключително полезна.
Критичният баща
Налагащ високи очаквания и силно критичен, което кара детето да се чувства постоянно недостойно или недостатъчно добро.
Вследствие на лице са ниско самочувствие, перфекционизъм, хронично чувство на вина или срам, затруднение да се изразява автентично.
Последствия са самокритичност, тревожност, усещане за неуспех дори при постижения, склонност към перфекционизъм или избягване на предизвикателства.
Начини за справяне: Работим над приемаме себе си и отчитане на личните си успехи, без да чакаме одобрение отвън, е от съществено значение. Осъзнаването на собствената стойност може да се развие чрез практики за самосъстрадание и работа със специалист за намаляване на самокритиката и вината.
Непостоянният баща
Той проявява любов и внимание в различни моменти – ту го има, ту го няма емоционално или физически, което обърква детето.
А това поражда несигурност, страх от изоставяне, усещане за хаос в отношенията и трудност да се изградят стабилни граници.
От там проблеми със самочувствието, зависимост в отношенията, тенденция към търсене на внимание и одобрение от околните.
Начини за справяне: Създаването на стабилност и рутина в ежедневието може да спомогне за намаляване на тревожността. Практиките и проработки за изграждане на здрави граници в отношенията и медитации за укрепване на вътрешната увереност са важни стъпки към преодоляването на тази травма.
Строгият и авторитарен баща
Той държи на контрол и дисциплина, налага правила, които детето трябва да спазва без право на мнение или емоционална изява.
Тук на лице е страх от авторитети, зависимост от одобрение, потиснати емоции, затруднение да изрази лични желания и нужди.
В резултат имаме ниска самооценка, склонност към подчинение в междуличностните отношения, тревожност и трудно създаване на здрави граници.
Начини за справяне: Укрепването на собствените желания и нужди чрез терапия, работа върху асертивността и поставянето на граници са ключови за преодоляването на травмите от този тип отношения. Индивидуалната работа с терапевт може да помогне за възвръщане на увереността и за освобождаване от страховете.
Бащата насилник
Той може да бъде физически, емоционално или вербално агресивен, създавайки среда на страх и травматичен стрес.
В резултат имаме травма от насилие, страхове, посттравматично стресово разстройство, силна несигурност, липса на усещане за лична стойност и безопасност.
Като последствия носим деструктивно самовъзприятие, склонност към саморазрушително поведение, поведение продиктувано от страх и самозащита, агресия или прекомерно подчинение, повишен риск от тревожност и депресия.
Начини за справяне: Тук е изключително важно да потърсим професионална помощ за справяне с травмата от насилие. Практики за изграждане на лична стойност и техники за управление на стреса, като работа с дишането и телесно ориентирана терапия, могат да помогнат за успокояване на нервната система и изграждане на чувство за безопасност.
Емоционално неангажираният баща
Той яма умения или желание да проявява емоции и емоционална подкрепа към детето, което го прави студен и резервиран.
Това поражда чувство за изоставеност, емоционална студенина, затруднение да разпознава и изразява емоциите си.
Впоследствие на лице са трудности в емоционалните връзки, ограничени умения за справяне с емоции, склонност към потискане на чувствата и затруднение в свързването с другите.
Начини за справяне: Емоционалното осъзнаване и работа с чувствата чрез практики за развиване на емоционалната интелигентност могат да помогнат. Групови терапии или индивидуални сесии за изразяване на емоциите също могат да допринесат за преодоляване на тази травма.
Прекалено обгрижващият баща
Този тип баща се стреми се да предпази детето от всякакви трудности, контролиращо грижен, което може да задушава свободата му.
Тук травмите са проявени като липса на самостоятелност, чувство на несигурност в света, затруднение с вземането на решения и носенето на отговорност.
Като резултат – зависимост от другите, неувереност в собствените възможности, страх от поемане на рискове и развитие на личната независимост.
Начини за справяне: Развиването на самостоятелност и изграждането на вътрешна сигурност са от съществено значение. Работа с терапевт или коучинг насочен към самостоятелността и личностното израстване може да бъде от полза за преодоляване на зависимостта от външна подкрепа.
Всеки един от тези модели може да остави дълбок отпечатък в живота ни, но добрата новина е, че можем да се освободим от тази тежест и да изградим по-добър живот за себе си. Ако чувствате, че носите емоционалната тежест на тези взаимоотношения и искате дълбока и истинска промяна, можете да се включите в нашите събития за проработка на бащината рана.
Пакет от 5 онлайн проработки можете да видите инфо ТУК и двудневно събитие на живо, инфо за него ТУК , където ще можете да разгледате в дълбочина тези теми и да предприемете трансформационни стъпки към своето емоционално освобождение и постигане на лично щастие и успех.