Ако имаме лоши отношения с родителите си, то тогава имаме лоши отношения и с Рода. Защото именно родителите са брънката, която ни свързва с роднините.
Хармоничните отношения са от значение за благополучието на всички, защото енергийното поле на Рода е едно и общо.
Родителите са тези, които ни “запознават” с родствениците.
Колкото повече роднини познаваме и с колкото повече от тях общуваме, толкова повече достъп до Родовата сила имаме.
За какво отговарят родителите ви? Каква е сферата им на влияние в живота ви?
Поколението на родителите ни, освен като главна връзка, чрез която получаваме Родовата Сила, подкрепа и енергията на Рода, оказва следното влияние:
🔸Обуславя ни с различни модели на мислене и убеждения
🔸Шаблони на поведение
🔸Начини на реакция
🔸Разбиране за мъжко и женско проявление, какво е мъжка и женска енергия, какво е да се жена, какво да позволиш като жена, какви мъже ще привличаш
🔸Реализация в социалната сфера, в това число финанси, образование, кариера, успехи, амбиции
🔸Общуване, контакти, отношения
🔸Здраве
🔸Самочувствие, увереност, самооценка
Над тези теми е добре да се обърне внимание, да се разгледат с уважение и без критика животите, мисленето, маниерите, поведението и дори словото на родените ни. Да разгледаме и нашия живот без обвинения, напротив като истински изследователи и да установим какво сме наследили, какво сме получи като дарове, какви уроци сме минали. След това вече имаме власт да променяме и усъвършенстваме нашето наследство.
Една от причините за неуспехите ни са обърнатите роли с родителите ни. В семейната система, както и в родовата такава, има закони, които действат на общо основание във всички системи, без значение какви са хората в тях. За законите говорим подробно в семинар 1 “Родов ресурс”, тук ще спомена само закона за йерархията.
Според този закон родовата енергия върви от Предци към Потомци, от родителите към децата, от стари към млади. Представете си това като система от скачени съдове – тези по-големите и създадени по-рано, седят по-високо и от тях се стича вода към по-малките, дошли в системата по-късно и намиращи се по-ниско. Водата между съдовете тече безпрепятствено отгоре надолу. Така е и с родовата енергия.
Случва се понякога някое поколение (или човек от него) да “абдикира” от своето място, като избере да бъде безотговорно, вдетинено, обидено, претенциозно и т.н. Възможно е и да не му е позволено да “порасне и узрее” от строг и властен родител, който е взимал решения вместо детето си. Бива и да бъде отстранен от Рода поради различни причини (лудост, престъпление или др.)
Липсата на зрялост в предходно поколение води до няколко важни момента:
🔸Има потомци, които са по-слаби като лична сила, но и Родовата сила не стига при тях. В този случай живота на потомците става доста сложен, изпълнен с изпитания след изпитания, но те са безсилни и Рода загива постепенно.
🔸Има потомци, които имат доста лична сила, душите им са напреднали и носят светлина (но е възможно това да бъде само един потомък, който взема на своя гръб всички нерешени въпроси на родителите си). При тези потомци (или потомък) също живота е сложен, защото липсва Родова енергия. Но заради личната им сила успяват да се нагърбят с всичко свое и на родителите си, като по този начин обръщат потока на енергията към родителите си, които се държат детински. Помните ли обаче посоката на тази енергия накъде е? Да, от Предците към децата им, а не обратно от потомците към Предците.
Тогава децата поемат отговорностите на родителите си, решават им проблемите, дори започват да ги издържат. Понякога им се налага да се откажат от своя живот, за да служат на родителите си, оставяйки до родители си като стари моми и ергени. Просто не са имали избор – сляпата любов и съвестта ги е заставила, за да се жертват за благото на родителите си.
Тук ще споделя един цитат от първата ми книга:
„Ако детето не получава онова, което му се полага като дете, ако не е дете, заради отговорностите, които му се налагат от родителите от най-ранна възраст, в този случай детето няма достъп до полагаемия приток енергия към себе си.
На по-късен етап в живота това дете, вече зрял човек все ще дава, но няма да получава, защото когато е трябвало да получава от родителите (грижа, любов, разбиране и т.н.) не е получил енергийния ресурс изразен в различни форми. И навярно не знае как да получава.
Още повече, че ако му с е налагало отрано само да се справя с живота, да взима решения и дори да е отговорено за родителите, в последствие този човек все ще се раздава и няма да прави нищо за себе си. А както знаете, на първо място трябва да се погрижим за самите нас, кое не е егоизъм, напротив. Грижата към себе си е здравословно поведение. Ти като си добре и другите около теб ще са добре.
Забележете само хората, които произлизат от здрави семейства с родители, които са изпълнили ролята си и онези, които са от разбити семейства или от такива с поне един родител, които не се държи родителски. Има огромна разлика в реализацията. Не че тези от втория тип няма да успеят, не и те могат да постигнат много. Но с цената на повече работа над себе си – да изградят здравословно самочувствие, добра самооценка, воля, да се научат да получават и да дават, така че двете посоки да са равновесни, да се освободят от редица комплекси и негативни мисловни шаблони.“
Из книгата “Бъди щастлив човек, живей щастливо”
Колко опасно може да е когато сме родители на родителите си?
Ще спомена няколко опасности, които се крият зад разменените роли:
1. Губим връзка с Рода и усещането за Родова сила и подкрепа.
2. Губим усещане за женственост, понякога дори женския ни образ се претопява. Забравихме, че сме жени. Няма време за нас.
3. Поемаме твърде много отговорности, които дори не са наши и оттам не само тялото ни страда, но и увеличаваме в пъти мъжката енергия.
4. По отношение на мъжете около нас може да има няколко варианта – изобщо да няма място в нашето поле за мъж и оставаме сами; мъжът да изчезне; мъжа да бъде обезсилен и нищо мъжко да не прави.
5. Когато станем родители на родителите си отнемаме енергия от децата си, нямаме време за децата ни, децата ни дразнят, децата ни боледуват и т. н. В някои случаи може да има безплодие, защото родовата система счита, че вече имаме деца, които имам нужда от нашата енергия.
6. Реализацията на плановете ни, достигане на целите, увеличаване на изобилието, успехи в социалната сфера и т. н. – всичко това е затруднено, дори почти невъзможно в някои случаи, защото енергията, която имаме не достига за нашите неща. Енергията се връща назад към родителите и те тъй като са от друго ниво на йерархията са енергоемки. Образно казано ние им ставаме донори на енергия. Енергия, която можем да използваме за своите цели и живот. В следваща публикацията ще разкажа как да помагаме на родителите си без да им ставаме донори.
Какви енергийни потоци идват от Рода през мама и тате към нас?
Освен всички потоци в Рода, които ни дават дарби, таланти и умения, генетични характеристики, кармични програми и задачи, получаваме 2 потока – на мъжка и женска енергия. Тези два потока преминават към нас от родителите ни.
Какво значи потоци на мъжка и женска енергия? Какво ни дават те?
Енергийните потоци са невидими, но осезаеми. Потоците се материализират под най-различна форма – лични качества, умения, ситуации, програми на мислене, емоции, но дори като материална среда.
На кратко можем да обобщим потоците така:
⭐️ Тате и енергията преминаваща в нас от Рода през него дава:
🔸Качества като устременост, увереност, лична сила, амбициозност, упоритост, целенасоченост, воля и т.н.
🔸Умения за поставяне на цели и достигане на резултати
🔸Финансова култура и умения да боравим с парите
🔸Умението да даваме и получаваме
🔸Чувство на защитеност, сигурност
🔸Определя баланса на мъжка енергия в на
🔸Отношението към хората
⭐️ Мама и енергията преминаваща в нас от Рода през нея дава:
🔸Дава женски качества като мекота, гъвкавост, търпение, приемане и т.н.
🔸Умения за творчески прояви на женската енергия
🔸Определя женствеността ни и усещането за жена
🔸Усещането за женско тяло и състоянието му
🔸Любовта към себе си
🔸Умението да се дава и получава
🔸Изживяване на изобилието по женски
🔸Умението да се слагат лични граници
🔸Определя баланса на женска енергия в нас
🔸Отношението към хората
🔸Майчинско поведение
Един от законите в Рода, които разгледахме в семинарите е закона за лоялността. Той действа в несъзнаваната част от нас, до момента, в който придобием осъзнаване за “филма, в който играем”. Малкото дете наблюдава възрастните и всичко попива. На по-късен или ще повтори напълно видяното, или ще се бори с него, опитвайки се го промени. И двата случая са енергоемки и отклоняващи от своя път и автентичност.
Как може да избегнем това и да живеем като себе си, следвайки своят Път без да сме в капана на сляпата лоялност?
Тук е важно да бъдем осъзнати, че в някаква степен или в някаква сфера проявяваме лоялност към съдбите в Рода. След това да приемем фактите. Без съдене, без обиди, без критика, без претенции. Това е пътя на майка ми/баба ми, да, на какво ме учи това, което съм видяла/научила?
Едва тогава ще имаме възможността да променим програмите записани в нас на подсъзнателно ниво.
Позволявам си да бъда щастлива! Позволявам си да бъда себе си! Позволявам си най-доброто!
Много често мечтаем да последваме щастието си, постоянно мислим как да си позволим да бъдем себе си и да заявяваме нуждите и желанията си… Но как да го направим когато близките ни страдат например? (упоменати статии под поста)
Всичко започва с осъзнаването какво наистина искаме за себе си. Първа спънка и първа стъпка – какво искам аз? Какви са моите нужди? Какви са моите цели?
Второ осъзнаване – това вменено ли е или е мои истински стремеж? Искам да съм като другите? Защо ми е това, което искам? Какво ценност удовлетворявам с това? Какъв е смисъла?
Трето осъзнаване – когато искаме да променим нещо в живота си се включват съпротивителни сили, които пречат да го направим. Те не го правят нарочно срещу вас и намеренията ви, тяхната роля е да поддържат статуквото.
Една от тези сили са родовите сценарии, друга биха могли да са автосаботажите (как да съм или имам като мама/брат, сестра ми/другите не са или нямат, трите норми/догми/табута и т. н.
Какво да правим? Да бъдем умни и да “надхитрим” силите. Това не значи борба с тях, борбата усложнява ситуациите повече. Разумното действие е свързано с познаването на законите, по които се движим в Живота. Това са закони в родовата система, закон за равновесието, закон за баланса, закон за даване и получаване и др.
С любов,
Таня