Кажи ДА на себе си

Обикновено сме свикнали да отричаме себе си, да си забраняваме, да сме в някаква степен негативни към себе си, да се критикуваме, да се осъждаме, да си казваме „не“ на желанията, мечтите… Но когато постъпваме със себе си така, ние вместо да се развиваме, да разширяваме полето си, образно казано, ние го свиваме. Всяка забрана, всяко отричане, всяко „не“– отнема от енергията ни и ни повежда в негативното, защото отрицанието именно това прави! Думата „да“ сякаш отваря вратите, пуска светлина, разширява полето. Думата „не“ е символ на граница, забрана, свиване.

Наблюдавам интересен феномен – когато става дума за нас самите често си казваме „не“ и казваме „да“ на другите, когато всъщност искаме да направим обратното. Трудно казваме „не“ на околните и трудно казваме „да“ на себе си.

Време е да се научим да сме честни със себе си! Време е да се научим да искаме, да си казваме „да“, да сбъдваме своите мечти!

Как?

Съществува схващането, че във всеки човек съществува вътрешна жена и вътрешен мъж, независимо от пола, ние имаме и мъжка, и женска енергия. Разбира се количеството и пропорциите на двете енергии са различни за всеки човек, както и за нас самите в различните етапи на живота ни, дори и в различни часове на деня. Няма да се спирам на обяснения за двата вида енергия, в блога доста съм говорила за това, тук по-важно е да спомена, че женската енергия в хората е устроена да иска, а мъжката да изпълнява (да действа, да прави) и това е отново без да зависи от пола. Ако погледнем и в живота – жената все иска нещо, мъжа изпълнява и така се строят нови светове, развиват се проекти, правят се отрития, създават се неща. Жените открито говорят за желанията си и често от тях се чува наистина думата „искам“. Мъжете са устроени да постигат цели, да реализират материални резултати.

Ако погледнем на себе си като на човек с две части – женската, която иска и мъжката, която реализира, ние можем да постигнем много, защото реално целият потенциал е в нас, както и всички нужни ресурси. Т.е. можем да се научим да работим с вътрешната си жена като й позволим да иска и съответно с мъжката част, която казва „да“ и изпълнява. Започнем ли да прилагаме този принцип, ще осъзнаем ресурсите в себе си като начало и съответно на втори етап ще им намерим приложение и реална материализация в живота.

Ако не знаем какво искаме – не можем да постигаме!

Една от причините да ни е трудно да искаме е, че на някакво ниво се страхуваме да искаме. Може би малкото момиче не е получавало когато е искало или му е отказвано така, че то е изпитвало болка.  Или му е налагано да дава своето на друго дете, да споделя играчките си, когато не иска и т.н. Друга причина е, че дотолкова сме свикнали да отказваме, че не сме стигнали до осъзнаване, че е нужно да искаме. Трета причина би могло е да поставяме интересите на другите преди своите. Освен това и родовия модел, който сме възприели също оказва влияние. Предците дават своето на общо основание и ако сме наблюдавали бабите, дядовците, родителите ни как се жертват, как нищо не искат или как не умеят да постигат, то навярно ние просто имитираме сценария им, защото нашето подсъзнание се е обучило чрез наблюдения и чрез сетивата ни. Вероятно създаваме модели на мислене, че няма смисъл да искаме; че за нас няма; че не може всичко наведнъж; че не е момента сега; че искаме прекалено много и т.н. С такива модели на мислене (и чувстване) разбира се би могло да е много трудно за вътрешната ни жена да иска и за вътрешния мъж да изпълнява.

Тогава какво? От къде да се започне?

На първо време с осъзнаването, че ние сме тези, които искат, казват „да“ и постигат/получават. От нас зависи как ще живеем – от нашите мисловни конструкции, шаблони на поведение, емоции, думи и действия! Външният свят, хората в него, само отразяват това, което е в нас. Това отвън е огледало на това вътре. Като втора стъпка – с осъзнато внимание към себе си – усещане на това, което искаме, позволение с „да“. Започваме с дребни неща, ежедневни, обикновени. Когато свикнем да си позволяваме, да казваме „да“ на малкото – тогава вървим към по-голямо. Ако започнем с голямото, тогава подсъзнанието ще включи защитните си механизми и до никъде няма да стигнем! Когато работим с малкото постепенно намираме време за себе си, за своите нужни, пораждаме доверие и сигурност в себе си, което лека полека води до умение да изпълняваме и по-големите си желания. Да имаме желания не е лошо. Желанието движи човека напред! Но онова желание, личното, от сърце, от душа, провокирано от личните ни потребности.

Важно е да се разбере също, че желанието и правенето са два компонента, които вървят ръка за ръка. Ако оставим вътрешната ни жена да иска без да активираме своята мъжка част, която да реализира желанията, в нас ще се породят различни негативни чувства. Това е като да наблюдаваме някой, който само говори, но нищо не прави или чрез постъпките си изразява разруха и неуважение както към себе си, така и към другите. В този смисъл е необходимо да бъдем смели и да се раздвижим, да направим нужното, за да реализираме мечтите си. А след всяка реализирана цел или мечта, да позволяваме на вътрешната си жена да се радва, да се наслаждава, да бъде щастлива от постигнатите резултати! По този начин ще се появи вдъхновение за нова мечта, стремеж, импулс за ново желание, така че колелото да се завърти отново в процеса на сътворяване на живота ни,

Ами, ако сме виновни, когато избираме себе си?

В  следваща публикация ще споделя за вината, която може да се появи, когато избираме себе си и се решим да бъдем верни на своите стремежи. Следете блога.

И за финал бих споменала, че с всяко „да“ на себе си, разширяваме полето си. Колкото по-широко е то, толкова повече възможности за материално и духовно развитие можем да получим!

С любов,

Таня