“Четем списания, в които се казва, че идеалното тяло е с определени размери. Категоризират всичките прекрасни тела в общи рамки без изобщо да се замислят за разнообразните човешки конструкции. Гледаме телевизионни предавания с красиви водещи, които са преминали през зверски кастинги, докато стигнат до мястото си на водещ. Знаете ли колко човека работят в екип, за да се постигне въпросната перфектна визия, с която ни бомбардират медиите? Например, стилистите се стараят да подберат идеалните дрехи като цвят, материя и кройка, които скриват малките дефекти и правят тялото “съвършено”. Ами илюзиите на гримът? Има хора, които се грижат за осветлението, за да представят човек в “добра светлина”. Има и оператори, работещи с камерите, които издължават силуета им. Да не говорим за психологическите похвати, ползвани от медиите. Различни слогани от типа “омръзна ли ви”; “вие заслужавате”, задействат чувство за вина и усещане за лично несъвършенство. И вие започвате да се чувствате зле, защото това, което сте видели в списанията не можете да го достигнете. То не е достижимо за никой, освен ако няма екип от специалисти зад гърба си. Но реално и надали ви е нужно да го постигате!
Всичко това обърква нашите представи за реалността. Губим представа за това как изглеждаме. Приятелите ни вменяват техните разбирания за добрата визия и ние започваме да се чувстваме не до там красиви. Губим увереността си. Потискаме се и започваме да затъваме в негативни мисли, които както знаем, привличат още от същите. И в един прекрасен момент тези мисли стават реалност за нас.
Моля ви, следващия път, когато започнете да упреквате своето тяло в нещо не достатъчно добро, спрете и се замислете. Това вашите лични вярвания ли са или са мисли, дошли в резултат на нещо извън вас. Наистина ли смятате тези мисли за самата реалност?”
Из книгата “Бъди щастлив човек, живей щастливо”
Варя кафето на джезвето и си мисля… Да си красива не значи да си направила какво ли не по външния си вид, означава да се чувстваш красива в себе си. Дори и да инвестираш хиляди левове в себе си – в коса, лице, тяло, мигли, нос, устни, гърди и т.н., ако в себе си нямаш усещането ще си красива като себе си, нищо външно няма да помогне. Да, тази инвестиция определено би повлияла в някаква степен на самочувствието, но не би излекувала всички рани, които носим и които са ни накарали да чувстваме себе си не достатъчно красиви.
Преди няколко дни чух как ми казват: „Не си най-красивата жена на света“ и от тази фраза сигурно преди години бих се побъркала от болка, яд, гняв, ревност, обида и какво ли още не. Но! За мен бе изумително спокойствието, което имах. Не непукизъм, не безразличие, а спокойствие, стабилност, увереност. Да, със сигурност не съм, но съм себе си и това е прекрасно. Изразявам себе си точно както го усещам. Отчетох колко работа в мен съм извършила, как липсва болката, че не съм това или онова, което някой си мисли, че трябва да съм; как няма грам желание да се сравня с някой; как не ме разклаща мнение, защото съзнавам, че хората имат мнение на база своите си разбирания. Нямаше и онова огромно желание да направя подобрение на себе си, за да бъда харесана и обичана. Просто нямаше нищо, което да предизвика каквато и да е било негативна моя реакция от това изказване. Което навярно предизвика смущение срещу мен и последваха обяснения как в мен има нещо различно, необикновено, неопределено, тайнствено и как цялата ми същност е впечатляваща. Навярно моята спокойна приемаща реакция провокира цялото обяснение, което определено беше доста приятно да се чуе. Но ако бях с болките си и вярванията ми от преди, дали щях да го дочакам? Едва ли!
ТУК разказвам за своя път от състояние “грозно пате” до състояние “аз съм себе си и се чувствам красива”.
Ето още една история! Моя приятелка оправи носа си. Причината за тази корекция е освен, че не можеше да диша качествено беше, че като малка пада и го чупи. „От най-красивото момиченце, станах грозно“ казваше тя. Кой й каза, че е грозна и защо смяташе така? Аз в нея не виждах подобно нещо, нито огромното количество нейни фенове. Определено където и да мине тя приковава вниманието. Но ето, че не се чувстваше красива. Въпреки, че е много – натурална, женствена, себе си. Когато сме си говорили за инцидента й с носа тя казваше, че няма да забрави реакцията на майка й когато вижда какво се е случило. „Ал, че си грозна“ – казала тя. И край! Белязването с тази фраза е дълбоко, болезнено и определящо растежа на дъщеря й и превръщането й в жена. Моята приятелка хвърли много труд върху себе си, чистейки последиците от тази фраза. А винаги когато променяме нещо в себе си във вътрешен план, във външен (физическата реалност) се пренарежда живота. Появи се идеалния лекар, парите за операцията, точното време.
Какво мислите за себе си? Как възприемате своята външност? Какво са ви казвали?
Стремежът към красивото е стремеж съм съвършенство, към Бога.
Този стремеж е заложен във всеки човек и двигател за това е творческата ни енергия. Чрез тази динамика самите ние ставаме Творец.
Да се стремим към творене, към подобрение, към красивото е Живот, постоянно създаване на живота и живеенето му.
Уви не винаги чувстваме позитивно себе си като творци устремени към красивото, подобряващи както себе си, така и средата, а дори и делата си. В повечето пъти този стремеж се поражда от негативно състояние и самото творене през това състояние е борба, агония и нерадостно. Дори можем да го наречем в този случай разрушение, защото рушим вътрешно себе си стремейки се съм някакво външно развитие.
Без синхрон между вътрешната енергия и външната, човек живее наполовина.
Как да постигнем синхрон обаче? Разбира се с вътрешна работа. Нужно е да разберем каква е мотивацията ни за развитие.
Какво има зад желанието ни да се усъвършенстваме? Да бъдем по-добре от някого, да се докажем, да получим любов и внимание? Егото ни ли е мотиватора? Или висшата част от нас?
Ако е егото – ще чувстваме напрежение, стрес, припряност, агресия дори, претенции и какви ли не други негативи.
Ако е душата, Висшето Аз – ще усещам позитивни емоции, радост, устрем, желание да се движим напред творчески.
Зад вашия стремеж към красивото какво седи?
Нека да разгледаме въпроса с красотата и от друга страна! Досега говорихме какви са причините да не усещаме себе си красиви, каквито сме. Но може и да има и други състояния, през които минаваме и не си позволяваме да изживяваме своята автентичност. Какво, ако се чувстваме красиви, но не си позволяваме да изживеем красотата си?
Какви биха могли да са блокажите в такъв случай:
🔴Страх – страхуваме се да не ни се случи нещо лошо. Това може да е наш личен страх, може да е родово или кармичен. Когато присъства в нас подобен страх, ще направим всичко възможно да се „скрием“, за да няма страдание. Страхът присъства и в останалите подточки.
🔴„Духовните жени не трябва да красиви“ – тук има куп производни свързани със скромността, смелостта, вярата в Бога, себеотричането, обети (за служение, за непорочност, за безбрачие), но може и да сме си изпатили ако сме били красиви и духовни жени някога. Обикновено по тази линия програмите са родови или кармични.
🔴Предателство – ако аз съм красива и изявявам себе си, но около мен има жени, които нито виждат красотата си, нито своята идентичност ставам предател. Предавам жените, в това число майка ми, баба ми и т.н. Предателите ги наказват или отлъчват.
🔴Клишета от типа за ума и красотата, красотата изисква жертви и др. – повярвали сме в колективни мисъл форми, слушаме обществото и не си позволяваме да излезем от него, защото ако сме различни ще ни отхвърлят.
🔴Съзнателно (или не съвсем) занижаване, за да паснем някъде, да не сме сами и да получим любов.
Как смятате вас какво ви ограничава, за да разгърнете и изживеете своята автентична красота каквато е?
Друга от задачите, които имаме е към вътрешното ни дете – да му заявим колко е достатъчно. Достатъчно умно, достатъчно добро, достатъчно красиво.
Когато в нас живее чувството на достатъчност, отсъства чувството на липса. А липсата и достатъка, които чувстваме се виждат с просто око в физически план материализирани под най-различни форми.
Да, на малките момичета трябва да им се казва, че са красиви! Така те ще израстват с увереност. За жената е важно да се чувства красива. Това й дава сила.
Но какво, ако вече сме големи момичета, които не са чували утвърдителни думи като деца?
В нас живее спомена за малкото момиченце, вътрешното дете и то заслужава любов, внимание и загриженост. Никога не е късно да се погрижим за нуждите си.
Затова можем да започнем още СЕГА с утвърждения, които бихме искали да сме чули от родители си.
Колко е вредно искането да сме красиви?
Знаете ли, че всеки път когато кажем “искам да съм красива” – това означава, че всеки път подсъзнанието го разбира като “аз съм грозна”.
Освен, че изразяваме пред цялата Вселена липса, недостиг и недоимък с всяко “искам” без значение за какво става дума, подсъзнанието на общо основание записва и съчинява нови и нови убеждения, обикновено ставащи наше ограничение. А всяко ограничение изисква много сила, за да се преодолее и започва борба с нещо, което сме създали сами като сме повярвали в него.
По влияние над човека подсъзнанието значително превъзхожда съзнанието. Т.е. нашата безсъзнателна част е “отговорна” за огромна част от нещата, през които минаваме и да начина, по които се чувстваме.
Доказано е, че 70-80% от мислите, навиците, действията и дори емоционални реакции в ежедневието са продиктувани от архива на подсъзнателно ниво. Това е автоматичен процес, автоматизирани действия.
Особено емоционално реагираме без логиката да ни го проумее, на неща от миналото, които са били доста болезнени за нас. Където ни се натиска нещо голямо – там има много необяснимо-защо-се-случват емоции.
В този смисъл всеки път когато кажем “искам” за нашата неосъзната част означава, че “няма”. А щом “няма” ние ще чувстваме това нямане.
Завистта! Огромна пречка на пътя ни – завистта!
Как да обърнем завистта към красивите жени в нещо позитивно и полезно за нас?
Да надхитрим подсъзнанието си!
Когато завиждаме на някой ние го правим, защото искаме да сме като него и/или да получим нещо, което има.
Сама по себе си завистта е негативна енергия, която излъчваме в себе си и навън от себе си. С нея рушим и себе си, и Света.
Но зад завистта се крият нашите стари болки, травми, рани, страхове (от отхвърляне, от самота, от недостатъчност и т.н.), над които разбира се трябва да се работи.
Тези стари записи лежат на ниво подсъзнание, което реагира винаги по един и същи начин на нещо, което може да ни причини болка и страдание. Целта му е да ни пази. Самото пазене на всяка цена също не е от най-позитивните енергии, които можем да излъчим и преживеем.
Ето защо е нужно да се види какво сме преживял преди, което е занижило чувството ни за себестойност; какво ни е казано и как сме реагирали; на какво сме станали свидетели; какво сме осъдили и т.н. Това е един изключителен път към себе си, трансформирайки сенките в светлина.
Днес ви предлагам една проста техника, която надхитрява в известна степен подсъзнанието и върши работа на две нива – любов към себе си и лекуване на завистта.
Всеки път когато се хванете да завиждате на някоя жена за красотата й, направете нещо за себе си.
Например край вас минава жена с уникални крака и вместо да генерирате гадна енергия в себе си, че вашите крака не са като нейните, насочвате внимание към себе си като правите нещо хубаво за своите крака – масаж, купувате си прекрасни обувки или им давате почивка.
И така може да правите нещо мило, грижовно и с фокус за себе си, докато в един момент завистта се трансформира в любов. Дойде ли любовта се появява и способност да се възхитим на красотата на другите.
Красотата на човек е проява на общото творчеството на Бога и самия човек. А това е достойно да бъде почетено и уважено. Случва се автоматично и се превръща в наш начин на живот, след като сме освободили съзнанието си от стари, неработещи убеждения, от болки и сме положили лек на раните си.
И да не забравяме , че част от темата за красотата е и да си създаваме красота. А това е женска задача. Ей така за себе си, за да ти е добре на окото и душата. Пък след това и за други, а ако го оценяват още по-добре.
А средата когато е каквато ни е по душа, много поддържа както настроението, така и енергията.
За мен това със средата е било голямо предизвикателство през годините. Спомням си как когато все още живеех с баба ми и все я тормозех, че няма грам естетично чувство. Такъв бунт. После тормозих съпруга си, който някак все си беше добре.
През цялото време съм се стремяла да подобрявам това или онова, да надделявам над нечии “анти естетика” идеи и поведение. Защо? Защото това е моят стремеж, който ме е водил без да разбирам, че другите може би така са си добре.
Когато учим нещо, ние го учим понякога на обратно. За да разбереш светлото минаваш през тъмното. За да схванеш красивото се бориш с грозното. А ако съзнаеш този механизъм, борбата спира и се потапяш в процеса.
Вие през какво минавате в стремежа си към красивото?
В сайта има материал, чрез който можем заедно да проработим основни убеждения, детски спомени и негативни сценарии, които ни пречат да видим, усетим и изживеем своята красота и себе си каквито сме. Информация ТУК.
С любов,
Таня