Статии

Как да излекуваме травмите си

Няма човек без травми. Има хора, които просто не си дават сметка, че имат травматичен опит, който носят със себе си и който е причина да страдат още и още. Всъщност  този тип хора не биха чели подобна статия.

Наскоро в един дълбоко информативен лайф във ФБ групата засегнахме темата за травмите. В него говорехме как се случват травмите; на колко нива са; как служат за мотивация; какво още провокират?

Вижте лайфа ТУК , защото със сигурност ще има полезна информация, която не е включена в публикация в сайта.

Първо нека видим как става травмата. Ще го обясня възможно най-просто без претенции.

Когато сме малки и имаме преживявания, за които нямаме обяснение, не можем да ги разберем (напр. малкото дете не разбира понятието сексуален контакт, то разбира само, че този чичо прави нещо ужасно с него), нямаме предходен опит, нямаме нужното критично мислене. Ние сме просто деца.

Но каквото и да е преживяването (без значение от възрастта ни също, някои травми могат да се случат и на по-зрели години), ако то предизвиква силни негативни емоции, с които детето (или порасналия човек) не може да се справи само, няма на кого да каже или няма ментално обяснение – детето застива (това се отнася и за зрелите хора).

Към горния пример – насиленото дете няма съзнанието да разбере понятието сексуален акт, то чувства болка, срам, вина, обида, страх. То няма инструментите и разбирането как да се справи с тези емоции, то може да ги потисне или да ги избие нанякъде.

Може да смята, че то е виновно и да изпитва ужас да сподели с някого. Със сигурност има страх да не му се случи пак и този страх може да провокира различно поведение, нови мисловни образи и т.н.

След години това вече порасналото дете може да не помни съзнателно, но цялото преживяване ще напомня за себе си чрез несполучливи връзки, проблеми в определен тип хора, които под някаква форма ще приличат на насилника и др. При всички случаи при конкретни тригери същите емоции ще тръгват, ще се появят неясни защитни реакции, макар и човекът да мисли съвсем логично, той ще чувства алогично.

Възможно е да изтласка спомена от преживяното и никога да не си спомни за него на умствено ниво. Но тялото знае. Тялото помни. То е реагирало със силни емоции (които винаги са и хормонални пикове). създало е неврони пътища. Записало е всичко на 100% в себе си.

Тялото и подсъзнанието са заедно. Те работят единно, докато умът е зает със своите мисли. Умът няма достъп до паметта на тялото и подсъзнанието в ежедневието. Той може да достигне до спомените само в подходящите условия, напр. когато сме в дадена практика или терапевтичен процес.

Травмите при повечето хора се проиграват по два начина едновременно – като защита и като мотивация. 

Страх ни е да не ни се случи същото и това е силна мотивация, за да го избегнем най-често на всяка цена.

Напр. ако сме страдали от мизерия и безпаричие, от това сме изпитали много болка и страх – това си е травматичен опит, които не искаме да преживеем отново. Страх ни е, не ни се отива отново в това. Тогава взимаме своите решения, впрягаме силите си и влагаме вътрешните си ресурси според решението си, за да избегнем стария си болезнен опит.

Ако сме пострадали от сексуално насилие (което много вероятно е скрито зад някое бяло петно) – възможно е да изберем няколко варианта, за да избегнем болката. Напр. да останем сами; да сме в краткотрайни отношения от по 1-2-5г или буквално да сме “от цвят на цвят” без контролно и без задръжки.

Ако са ни контролирали деспотично с бой и наказания – много вероятно е да се изградим в стил “всичко сам”: да станем “контрольори” и ние или да останем в позицията дете (или жертва), което предполага присъствие на хора обслужващи сценариите на дете/жертва.

Примерите са много. Важното е да се разбере, че за да избегнем повторението на болката правим всичко по силите си, но се оказва, че болката е там и общо взето сценариите се повтарят отново и отново.

За да се излекува една травма

  1. даваме си пространство да осъзнаем, че тя съществува – разбираме, че изживяванията ни създават сценарии, убеждения, вектор на движение, защитна броня на тялото и защитни реакции като цяло.
  2. позволяваме си да разберем какви са нашите истински чувства – какво има в нас. Дали е болка, гняв, срам, страх и т.н. Нашите чувства са вътре в нас, памет на тялото и при определени тригери те отново се повтарят. Интересно е да се наблюдава, че почти през цялото време сме в едни и същи емоции. Това е защото те са свързани с нашия вече наработен опит.
  3. осъзнаваме как преживяванията ни са се отразили, как те са рефлектирали в живота ни, в поведение, в характер, в мислене и т.н.
  4. разбираме какви уроци сме научили, какви са поуките – важно е да знаем, че страданието ни не е напразно. Опитваме се да създадем мъдрост в себе си
  5. избираме начина на лечение – тук можем да работим самостоятелно или с професионалист. Понякога вторият вариант е значително по-щадящ и екологичен. Ако сме сами възможно е да е да останем твърде дълго в проработката и вместо да получим лечение, а да задълбаем още повече
  6. продължаваме нататък в живота си с разбиране за преживяния ни опит и в трупане на нов по по-здравословен начин

Най-важното е да подхождаме с разбиране и милост към себе си! Без осъждане, самообвинения и т.н. Достатъчно ни е преживяването, та и ние да “сипваме” още. Ако видим наранено дете, как бихме постъпили? Същото се отнася и за нас!

Също така е да не удължаваме процесите излишно, тъй като има опасност да се почувстваме жертва.

 

Холистичният план за изцеление на травмите означава да се обхванат физическото, емоционалното, менталното и духовното благополучие на човека. Т.е. разбираме, че всяка една травмата се разпростира осъзнато или не толкова видимо на всички нива.

Нека разгледаме как би изглеждало:

Физическо здраве:

  • Редовна физическа активност – изобщо си имаме работа с тялото, което се е научило да “действа” чрез навици породени от травмите ни
  • Здравословно хранене – много често поради нашите травми подбираме определена храна, която не винаги е здравословна. Напр. шоколад ядем когато искаме да получил обич
  • Сън – малките деца растат докато спят, а зрелите възстановяват силата си
  • Медицински прегледи – най-слабото място когато имаме не отработени травми е ендокринната системата. Хормоните много точно показват какво се случва в нас. Например щитовидната е свързана не само със себеизразяването, но и със защитата.
  • Остеопатия, физиотерапия, терапевтични практики, посещение на спа и др.

Емоционално благополучие:

  • Тук е важно да се чисти спомена от емоциите като се прилагат различни практики, медитация, йога, дишане и др.
  • Изразяване на емоции занапред – емоциите са верен показател и те ни индекират, че нещо не е както трябва
  • Терапия с професионалист индивидуални или групово
  • “Изваждане” на емоциите чрез творчеството
  • Създаване на нови неврони пътища – те включват и работа по следващата точка по-долу

Ментално здраве:

  • Развиване на умствени умения – можем да потърсим различни техники за работа с ума
  • Фокусировка, концентрация, подреденост на мислите
  • Водене на дневник
  • Поддържане на будността на самосъзнанието
  • Себерефлекция – става дума за изследване на себе си, опознаване на себе си

Духовно благополучие:

  • Изследване на духовни въпроси – като внимаваме къде и на какво попадаме, а също така и да не губим връзка с материалната реалност
  • Духовни практики – молитви, ритрийти и др.

Баланс и хармония:

  • Създаване баланс между кариера, отношения, почивка, творчество и т.н.
  • Избягване на всякакви крайности
  • Внимаваме да не прегорим в преследване на целите си

В сайта има материали за самостоятелна трансформационна работа, които можете да видите ТУК

Лекуването на травмите е процес, който изисква време и търпение, но и много любов към себе си, приемане и милост.

 

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

four × 2 =