Всяка жена се стреми да е красива. Стремежът към красивото всъщност е стремеж съм съвършенство, към Бога.
Този стремеж е заложен във всеки човек и двигател за това е творческата ни енергия. Чрез тази динамика самите ние ставаме Творец.
Да се стремим към творене, към подобрение, към красивото е Живот, постоянно създаване на живота и живеенето му.
Уви не винаги чувстваме позитивно себе си като творци устремени към красивото, подобряващи както себе си, така и средата, а дори и делата си. В повечето пъти този стремеж се поражда от негативно състояние и самото творене през това състояние е борба, агония и нерадостно. Дори можем да го наречем в този случай разрушение, защото рушим вътрешно себе си стремейки се съм някакво външно развитие.
Без синхрон между вътрешната енергия и външната, човек живее наполовина.
Как да постигнем синхрон обаче?
Разбира се с вътрешна работа. Нужно е да разберем каква е мотивацията ни за развитие.
Какво има зад желанието ни да се усъвършенстваме?
Да бъдем по-добре от някого, да се докажем, да получим любов и внимание? Егото ни ли е мотиватора?
Или висшата част от нас?
Ако е егото – ще чувстваме напрежение, стрес, припряност, агресия дори, претенции и какви ли не други негативи.
Ако е душата, Висшето Аз – ще усещам позитивни емоции, радост, устрем, желание да се движим напред творчески.
Зад вашия стремеж към красивото какво седи?
Тялото е онова, което преживява успешността ни и се наслаждава на резултатите.
То е тук да твори заедно с Духа.
Тялото е продължение на нашето божествено, но уви отношението ни към него понякога не е като към божество.
Защо? Сега ще разберем!
Тялото е дар от Рода, от Живота, но и наша “работа”. Когато Духът ни е слизал на Земята, също е творил върху тялото ни, което между впрочем доста си прилична в различните въплъщения. Зеницата ни винаги е една и съща. Затова и по очите познаваме сродните си души.
Но каква е реалността ни обаче?
Мислите ни към тялото предимно са негативни, осъдителни, отхвърлящи го. Думите също. Говорим лошо за себе си, за да избегнем друг да го направи. Правим сами болките си, държим ги години и дори ги усилваме.
В крайна сметка става така, че тялото за нас се превръща във враг. Егото ни го е направило враг. Духът тук е непричом. Вече сме се разделили на части – личност (его, характер, навици и др.), Дух, душа и тяло. Още по-голяма болка.
А тялото всичко чува, чувства, знае и откликва на нашето отношение. И от това, което му правим с егото си се моделира. Егото е изместило Духът в творчество.
Тогава за какъв успех става дума тук?
(Напомням за безплатни уебинари, в които говорим за връзка тяло и успех, които можете да видите най-долу в публикацията)
Ето още няколко допълнителни идеи:
✨Тук е важно да си спомним, че сме духовно същество в тяло. Това помага да приемем себе си по-лесно.
✨Като стъпка две – да се изчистят по възможност всички измислени убеждения от егото. Не сме тук да му служим, а то да служи на нас.
✨Три – разбира се нова визия и поведение. Това вече е творчество
Обикновено сме свикнали да отричаме себе си, да си забраняваме, да сме в някаква степен негативни към себе си, да се критикуваме, да се осъждаме, да си казваме „не“ на желанията, мечтите… Но когато постъпваме със себе си така, ние вместо да се развиваме, да разширяваме полето си, образно казано, ние го свиваме.
Всяка забрана, всяко отричане, всяко „не“– отнема от енергията ни и ни повежда в негативното, защото отрицанието именно това прави!
Думата „да“ сякаш отваря вратите, пуска светлина, разширява полето.
Думата „не“ е символ на граница, забрана, свиване.
Наблюдавам интересен феномен – когато става дума за нас самите често си казваме „не“ и казваме „да“ на другите, когато всъщност искаме да направим обратното. Трудно казваме „не“ на околните и трудно казваме „да“ на себе си.
Време е да се научим да сме честни със себе си!
Време е да се научим да искаме, да си казваме „да“, да сбъдваме своите мечти!
Как?
Първо и най- важно е да следим усещанията си на ниво тяло. Тялото много точно показва какво става с нас.
Второ и не по-малко важно е да излезем от доброто си възпитание, което ни е научило да слагаме първо другите пред себе си и техните нужди, Ако те са големи хора – те могат да се погрижат за себе си. Ние не сме спасители. А и прекалената загриженост пречи и на тях – така не могат да си вземат уроците, да поемат отговорност за себе си и живота си. Когато нас ни няма те какво ще правят?
Три – даваме си време да помисли, да усетим, да почувстваме кое и какво е ДА и НЕ.
Нека си помислим “Съвършена съм”. Какво чувстваме от тази мисъл? Какво е усещането ти?
Да усетиш себе си съвършена не означава да работиш само и единствено над външния си вид.
“Съвършена съм” е просто чувство. Усещане. В тялото. Не е от ума.
Умът мисли обикновено в наш минус. Умът си служи със стари спомени, убеждения и шаблони. Това причинява болка. Болката остава в нас, докато не се разбере от къде идват нашите убеждения. Има ли ги, болката е там и ние ще направим всичко по силите си, за да я избегнем. Един от начините за това е да направим себе си перфекционист, всичко трябва да е идеално. Ако не е – страдаме.
Също така може да си поставим някакви високи цели, породени от егото ни, които уж да са ни пътеводна звезда. Но всъщност вместо да сме с вдъхновение се оказваме с болка. Бихме могли да изберем партньори, които да отразяват нашето усещане за “несъвършена съм” като ни провокират по най-различни начини да се доказваме. Това пак създава болка.
Решението!
✨Вникване в дълбочина, търсейки убежденията водени от болката.
✨Осветяване над спомените, даване на място за емоциите.
✨Извличане на уроците от тях.
✨Нова мисловна визия.
✨Въвеждане на ново състояние в тялото.
✨Нови навици и практика в поддръжката им.