Статии

Страх от промени

Пък вътре в себе си копнеете за промяна. Всъщност няма човек, които да не иска едновременно и сигурност, и промени. Каква ирония, а? В животът най-сигурното нещо са промените. Две противоположни неща на пръв поглед, които при повечето хора будят огромен страх. А страхът е един много лош магнит, който привлича всичко онова, което ни плаши.  Нужно е безстрашие, хладнокръвие и непоколебимост. Все неща, които се учат! Не ми казвайте, че не можете!

(“Щом аз мога, всеки може” – ми е дежурната фраза, когато чуя мрънкане)

Човек щом иска нещо, щом в главата му се родила някаква идея, значи е съвсем способен да я реализира. Ако не беше – идеята просто нямаше да стигне до него. Ама виж страхът като се обади или онази мисъл “какво ще стане”, или репликата “ами ако” и цялото желание за промяна се изпарява. “Добре съм си така”, “ще пробвам друг път” или “пък ще си измисля друго оправдание за пред хората, с което ще заблудя и себе си”. Чудесно! И после какво става? Животът ни бил скучен, бил нечестен, на едни давал, на нас – не. 

Ми как ще ти даде животът като се страхуваш от промяна? То са си го казали – животът е за смелите! Или си мислиш, че само с положително мислене ще ти се наредят нещата. Не, няма! Освен него трябва и положително говорене, и вяра, и търпение, и отворени сетива, и адаптивност, и действие… Цял комплект неща. И то все възможни, ако искаш!

Смешно е когато гледаме другите как успяват да реализират мечтите си, а ние тъпчем наоколо. Смешно е и тъжно! Защото се събужда злоба и завист, създават се комплекси и вярата, желанието и мечтите се изпаряват. А на тяхно място идва негативността. Винаги съм се чудила на хората, които предпочитат да завиждат на някой “успял”, да си губят времето и енергията в злословене, гневене, критика, жлъч, вместо да се мобилизират и да направят нещо за себе си и своя живот. Но да, след като направиш нещо дори мъничко, следва отговорността за избора ти. Доста тежко, нали? По-добре без отговорност (или безотговорност, както искате). Но онези гъвкавите хора, дето приемат живота и промените му са отговорни. И всъщност не е толкова страшно да отговаряш сам за себе си, вместо да разчиташ на родителите си, на партньора си, на политиците, на медиците и т.н. И в основата на всичко е приемането – приемане на себе си, на света около теб, на живота, на всичко. 

Приемането е сила, гъвкавост, която позволява да “властваме” над ситуацията без обаче да я контролираме. Ей, това е пиниза. Когато отричаме нещо, ние създаваме негативна енергия и естествено тя привлича още и още негативи. Докато приемане, виж, това е друго нещо.

Промените и приемането им са чудесен признак, че животът ви се движи. Нали знаете водата на реката (Животът) като не се движи заблатява. А блатото е  лепкаво чудо, от което трябва воля, за да се измъкне човек. Но и това пак е възможно. Всичко е възможно!

Ето едни чудесни утвърждения, с които може да се поработи: 

Не ме е страх от промени! Приветствам ги! Благодаря за промените! Аз съм гъвкав/а и се адаптирам лесно към движението на Живота! Следвам ритъма на живота и се радвам на  промените, защото те са признак, че идва нещо ново и че аз се движа. Приемам себе си, живота и света. Всичко е точно такова, каквото е, за да има хармония във Вселената! Да живея е лесно, радостно и приятно, защото следвам Живота!

Моля, не забравяйте, че утвържденията си остават просто думи, ако в тях не се сложи желание, чувство и ако те не ви накарат да вървите напред.

 

Сърдечни поздрави! С любов,

Таня

Related Posts