Като деца сме получавали множество критика, забежки, забрани… Хората са седели срещу нас и са изричали разни неща какви сме и какви (не) трябва да бъдем. Знаете! Повярвали сме в техните твърдения, все пак по-големите за нас са били авторитети. Чули сме какво ли не и сме реагирали. В резултат на това в нас са се загнездили множество негативни вярвания за самите нас, които излъчваме навън. По закона на привличането Животът отговаря на всичко, което излъчваме, със същото като ни го “доставя” постоянно пред очите и като ни заставя да го преживяваме отново и отново. Светът е огледало!
Например, ако като деца са ни критикували и сме били чувствителни към тези критики, като възрастни постоянно критикуваме себе си и околните. В резултат, на което те критикува нас, ние път се тръшкаме, че са ни осъдили и… “изобщо как смеят те да изказват мнението си за мен”. Генерираме отново енергия с реакцията си и затваряме кръга. Започваме да се въртим в него пълни с недоволство, гняв, яд и какво ли още не. Познато ли ви е?
Друг пример – като деца да ни казвали често “много си лоша, защо направи това? Ти си виновна” и са размахвали пръст. Хоп посадена е вина, защото сме повярвали, че сме виновни и после цял живот какво и да се случи вината е наша, дори и да нямаме нищо общо. Или ако са ни забранявали да изразяваме негодуванието си и постоянно сме слушали, че така не може и че трябва да сме по-добри и че е лошо да показваш раздразнението си – ето ти складиране на потискани емоции, липса на лични граници, “синдром добро момиче” и т.н.
А също и това: “дай си твоята кукла на Марийка да поиграе”. Ти не искаш, обаче те ти настояват и ти казват, че си задължена да даваш на другите своето и в резултат на по-късен може да започнеш да се поставяш последна в живота си, да нямаш изобилие, да гледаш другите да имат и т.н. Или ако си кака те държат отговорна за по-малкия ти брат или сестра: “нали ти си каката?” И каката пораства в прекрасна жена, която се превива от купища отговорности свои, чужди. Просто така е научена. Ситуации много, причини много, последици много. Няма да се спираме на причините, поради които по-възрастните от нас са ни отправяли критика, забежки, забрани, давали за мненията си, очаквали са нещо от нас и т.н, тук е важно да се справим с последиците.
Последиците разбира се ниско самоуважение, примирение, болка, подтиснати негативни емоции, задържане на обиди, вина, липса на любов към себе си, съгласяване с по-малко, “справяне”, все възможни разрушителни навици… Списък е огромен. А лекът е един! Любов към себе си и приемане на себе си. Да се обичаш не е егоизъм или нарцисизъм. Любовта към теб е да се погрижиш за вътрешното си дете!
Да му дадеш състрадание, приемане, уважение, обич, загриженост и всичко останало, което не е получило като дете и за което “плаче” чрез най-различни прояви в зрелия си живот. Лекът е любов! Всички ние плачем за любов. Търсим я навън, като притискаме хората да ни обичат и приемат. След това изпитваме разочарование, че те не са направили каквото искаме. Продължаваме да се чувстваме необичани, въпреки че другите вероятно ни обичат…
Възможно е мама и тате да не са давали любовта, която сме очаквали като деца. Има 5 езика на любовта и те може би не могат да “говорят” нашия. Всъщност време е да поемем отговорност за себе си и да оставим другите настрана. Те просто са огледала, в които виждаме себе си, те са част от уроците и Пътя ни към себе си. Животът винаги отговаря със същото! И ще ни го напомня и ще усилва преживяванията, които не искаме, за да ни привлече вниманието и да приключим с драмите завинаги.
Започнем ли да обичаме себе си с чиста любов, тогава никога повече няма да имаме претенции към другите. (Нито към себе си.) Тогава ще имаме достатъчно любов, няма да изживяваме липсата й, няма да се молим за обич… Просто, защото вече я имаме.
Тази практика, която ще опиша по-долу е за самостоятелна работа, но разбира се, ако имате нужда потърсете някой професионалист, с който да поработите върху темите си. Вие избирате кое е вашето “правилно”. Вие сте отговорни за вашите избори какво да правите или не. Следващата част от текста е просто една идея, която не ви задължава с нищо.
Работата с огледало помага да се приемем и заобичаме. Това е страшната практика, в която отиваш пред огледалото поглеждаш се в очите и казваш на себе си:
“Всичко е наред! Ти си прекрасна! Виждам те! Приемам те! Обичам те! Ти заслужаваш по-добро! Позволявам ти щастие!”
Може би сте чували за работата с огледало. А правили ли сте я? Тази практика се появи в моя живот през 2004г. В началото бе трудно да премина отново през болките си. По-лесно беше да се опитвам да ги забравям, да се правя, че ги няма… Въпреки че постоянно привличаха нещо, с което да ми се напомня, че отричам себе си.
Може да изглежда глупаво, нелепо, безсмислено, смешно… Може да не искате изобщо да го правите, защото няма смисъл. Но истината е, че смисълът е огрооомен! Ако не обичаш себе си и не се приемаш, как ще живееш със себе си цял живот? Това би било кошмарна агония през цялото време.
Отговорът на всички въпроси е ЛЮБОВ! И първо към себе си. Обичам да давам пример със самолета. Знаете, стюардесите как преди полет обяснят правилата в самолета, нали? И как стигнат до момента, в който казват: “в случай на инцидент, сложете първо кислородната маска на себе си…” Защото първо трябва да се погрижиш за себе си, за да си в състояние да помогнеш на друг.
Но да се върнем към упражнението по любов към себе си. Защо огледало? Не само, защото Светът е огледало, но и защото огледалото дава възможност да се видим и да общуваме със себе си.
И ето те пред огледалото… Погледни се точно както срещу теб са седели онези хора и са говорили негативи за теб. Но този път се погледни със състрадание, с приемане и обич, с уважение и нежност, с мекота. Ти се погледни с твоите красиви очи! Другите хора с тяхното мнение нямат никакво значение вече, те са в миналото! Миналото няма повече власт над теб!
Първите опити с огледало биха били трудни, емоционални. Важното е да не се отказвате! Това е процес на промяна и като всеки процес е нужно да му се отдадем осъзнато. Може да ви се реве, да искате да изречете обиди за себе си, да ви се крещи, да кашляте, да ви иде да потрошите огледалото дори. Това е чудесно! Има емоции да излязат, а излязат ли те се изчистват. Отдайте им се, преминете през тях напълно с намерението да приключете с тях завинаги и в един момент те ще изчезнат. Но докато ги крием дълбоко в себе си, те ще продължат да привличат още неща, които да ни потвърждават колко не обичаме себе си.
За начало можете да използвате: “Всичко е наред! Ти си прекрасна! Приемам те! Обичам те!” Повратяйте докато излезе цялата задържана гадост! Наблюдавайте какви спомени идват. Разгледайте ги, благодарете им, че са били уроци за вас и ги пуснете. Няма смисъл да носите емоционалния си товар цял живот. Натоварени с негативни спомени, обиди, гняв, рани, критика и т.н., трудно ходим напред с радост и лекота. “Всичко е наред! Ти си прекрасна! Приемам те! Обичам те! Приемам те! Обичам те! Ти си прекрасна! Приемам те! Обичам те!” Докато се появи любовта! Всеки ден по няколко пъти. Наблюдавайте промените, дори си записвате в дневник. Така ще проследите по-лесно прогреса си. “Всичко е наред! Ти си прекрасна! Приемам те! Обичам те! Приемам те! Обичам те!” Как се чувствате? Какво се измени?
Отидете още по-далеч – използвайте още афирмации като:
- ти заслужаваш най-добро! Даааа, аз заслужавам най-доброто!
- ти изглеждаш чудесно! Даааа, аз изглеждам чудесно!
- ти си успешен човек! и т.н.
Идете и още по-далеч използвайте голямо огледало и вижте себе си в цялата си прелест. Така ще надделеете над критиката към тялото си. Всички жени са свикнали с лицата си, но не и телата си! А тялото е прекрасен механизъм, тялото е свършено!
Използвайте въоръжението си като подберете тези твърдения, които са липсвали на детето във вас. Направете практика с огледало ежедневие. Можете да включите ТЕС. Експериментирайте! Наблюдавайте как се чувствате. Какво животът ви показва? Какво идва към вас като отговор на работата вътре във вас? Когато започнем да вибрираме и да излъчваме, че се приемаме и обичаме, Светът веднага отговаря с потвърждения.
Законът, който работи тук е “Каквото вътре, това е вън. Каквото е горе, това е долу”. Много скоро заедно с новото ви усещане за обич и приемане на себе си, действията и решенията ви ще придобият ново измерение водено от себеуважение. Ролята на жертва (или обратно – тази на агресор), която играем когато нямаме любов, започва да изчезва, появяват се нови личностни качества. Излекувайки темата за приемането на себе си, излекуваме живота си.
Напомням отново, както казах в 7 стъпки към успешното проявление на желания, че успеха идва с постоянство. Защо? Освен онова, което написах в статията за проявлението, важно е да се има предвид, че на клетките ни е нужно между 21-40 дни да променят паметта си.
Т.е. средно за това време би трябвало да се сформира нов навик и новото утвърждение да започне да работи, затова дори и да ви е трудно в началото, в даден момент онова, което ви блокира ще отпадне. Воденето на дневник наистина помага да се държите мотивирани и да наблюдавате безкритично себе си.
Вие заслужавате по-добро! От вас зависи – просто избирайте във всеки миг да проявите любов към себе си. Но не чрез надменност, унижение на другите, претенции, егоизъм и т.н. Тук говорим за чистата, истинска проява на любовта. Да обичаш детето в теб, да обичаш божественото в себе си. Само с тази любов се случва лечението на себе си и живота!
С любов,
Таня