„Преди отдавах личната си свобода на хората и бях склонна да търпя какво ли не в името на мира. Но се оказа, че мирът можел да се постигне, когато заявяваш своята истина деликатно, но твърдо. Свободата не е един ден, когато направя или имам нещо. Тя е тук и сега, когато ясно очертаеш личните си граници и не позволяваш на никого да ги прекрачва. Свободата е избора, който правиш в момента. Тя е сега!“
Из книгата „Бъди щастлив човек, живей щастливо“
Интересен момент е да се отбележи, че напълно свободен може да бъде един човек, който освен, че заявява своята свобода, позволява на другия свобода. А също и когато заявяваме себе си и своята граница, е изключително важно да подхождаме уважително към границата на другия. Ако гледаме само себе си и своето съхранение без да отчетем правото на хората да съхраняват себе си, се поема риск да се превърнем в претенциозни егоисти. Казано е, да не правим на другия каквото не искаме да ни правят на нас и това е една изконна истина, която е тук да ни напомня постоянно, че ние сме другия.
Ето защо когато се учим на лични граници, учим себе си и на уважение към личните граници на околните.
В това видео ТУК можете да видите прост тест, с който да установите къде е вашата лична граница.
Случвало ли ви се е да проявявате агресия към някой и после да ви е гадно от поведението ви?
Точно преди да напиша това получих съобщение от една дама, с която работим. Тя споделяше, че е проявила агресия на пътя, след като я засичат. Тя каза: „най-лошото е, че си мисля, че съм права“. И е била! Едновременно с това била удивена от себе си. Тогава къде е проблема?
Нека да се потопим по-дълбоко.
Когато едно животно в природата е нападнато, то се защитава, нали? Проявява агресия. Когато малките например са застрашени, майката ги брани с ярост. Животните опазват Живота чрез защита с агресия. Агресията е естествен механизъм.
Има го и при хората. Разбира се ние имаме РазУм и можем да рафинираме агресията доста. Не винаги обаче успяваме спокойно да се защитим. В особено кризисни ситуации агресията е полезна.
Но, ако проявяваме агресия към близките си? Тогава се появяват самообвиненията, самоосъждането, вината, угризения и т.н. Тези емоции остават в нас и предизвикват още по-голямо страдание.
Каква е разликата между спокойната самозащита и агресивната такава?
Разликата е в границата, която сме изградили. Когато избухнем след нечие действие спрямо нас – това е ясен показател, че границата ни е премината, ако изобщо я е имало. Слабите или никаквите граници не се усещат от хората. Това привлича всякакви видове агресори. Дори собствените ни деца могат да се явят като такива. Позволяваме им твърде много и в един момент когато вече са прекалили ние с агресия ги поставяме на мястото им. В йерархията на един Род те са „под“ нас.
В момента, в който вече е прекалено, за да запазим себе си, енергията си, ресурсите си – агресията като естествена реакция се включва и я проявяваме. Разбира се, обществото ни е научило, че това е лошо, аморално, грозно. Агресивните реакции са осъдени, а щом има съдене има автоматично вина. Има ли вина следва изкупването й. Често с това да се опитаме да направим добро или да се насилим повече да не избухваме. Самото насилие над самите нас и емоциите ни, поражда потискате на енергията в нас. Всяка подтисната енергия се стреми към освобождение. И така следват още агресивни изблици.
Спокойната самозащита е това, което наричаме граница. Знаем какво може и какво не с нас. Знаем до къде е позволено на другите да навлизат в полето ни. Показваме им ясно до къде им се разпростират правомощията без дори да говорим. Защото личната граница е енергия, която се усеща около нас.
Може би за повечето жени това е най-трудния урок – да се съхраниш без агресията, която „противоречи“ на добротворските разбирания на жените. Но всеки урок се учи нали?
Лични отношения или лични ограничения
Много често в личните си отношения или сме безгранични (и ни се качват на главата) или сме сложили яки лични граници, чиято цел е да ни защитават на всяка цена.
Това са две крайности, които са еднакво нездравословни. И двете говорят за дълбоки вътрешни модели на мислене, чувстване и поведение, свързани със страх от известяване, самота, изолация, отхвърляне, неприемане и т.н.
Тогава или правим всичко, за да държим някой в полето си, за да не изживяваме негативните емоции, идващи от модела или правим всичко по силите си да го отблъснем, за да не предизвика у нас тези същите емоции.
Решението е изграждането на здравословни лични граници.
За да се случи това, обаче:
1. Трябва да сме наясно със себе си – какво чувстваме, какво мислим, какво искаме и т.н.
2. Да сме открили онова, което сме преживели и е създало модела на поведение в отношенията
3. Да трансформираме болката породена от преживянето
4. Да създадем нов модел: като сме наясно какво може и какво не с нас; колко сме склонни да даваме и правим за другия и т.н.
5. Да позволим на другия да е себе си, да има свободата и границите си.
Ролята на границите е да лимитират, да очертават полето на възможности и действия.
Много често границите се превръщат в ограничения. Защо е така?
Нека да разгледаме по-детайлно ролята на подсъзнанието. То е буквално, неговата роля е да ни пази живи по всевъзможни начини, като запаметява всичко и оперира чрез асоциации, ключови думи и силни емоции. Когато заговорим за лични граници, нашето подсъзнание може да ни изиграе лоша шега. Зависи с каква база данни разполага.
Ето някои възможни асоциации, които могат да се породят от ключ „лична граница“:
☑️ограничаване на възможностите – границата лимитира
☑️ ограничени ресурси, в това число и ограничени финанси
☑️ създаване на „стъклена стена“, която не можем да преминем
☑️ ограничени идеи, възгледи, възприятия
☑️страх от самота – ако сложиш граница оставаш сама
И за да избегнем всички тези ограничения, оставаме „безгранични“, т.е. не си слагаме лична граница. Тук е много важно да се разберем с асоциациите – от къде са се породили, каква е целта им, на какво ни учат и как да се освободим от подобни ограничаващи механизми. Едва тогава, че е безопасно за нас да изграждаме личните си граници.
Усещате ли застой в развитието си, застой във вашите дела? Личните граници имат връзка.
Да, много често се случва при отдадените хора. Сякаш за тях и техните задачи няма никога време, няма никога място, никога поле за действие. Всичко друго и всички други са по-важни.
Въпреки че със сигурност знаем, че прекаляваме в отдаване. Чувстваме го. Каква е причината да се явяваме “спасители” на всички около нас?
Вероятно не сме изградили лични граници, сякаш сме “безгранични” в раздаването. Знаем, че правенето на компромиси със себе си, със здравето си, с времето и енергията си в името на другите е разрушително, но пак го правим. Защото в нас няма механизма да казваме “не”, няма умението да очертаваме полето си. Но има и случаи, когато просто не можем да откажем (а това пак е липса на граница) от жал към другия. Когато действаме от съжаление към някой, вероятността той да стане паразит е огромна. На него ще му е лесно и удобно да се носи на гърба ни . Но дали е здравословно да се носи повече от поносимото? Дали като взимаме чужда отговорност на себе си не пречим на развитието на другия, а и на себе си.
Докато обаче ги “носим” и решаваме техните задачи, няма ресурс (време, енергия, пространството) за нашите. Тогава зацикляме в живота си, делата ни стоят недовършени и на нас нищо особено не се случва. С времето потискането на нашите стремежи, липсата на енергия за нас, вечното искане на други (а те ще искат, защото ние все даваме) води до пренапрежение, което рано или късно избива по не красив начин. А това води до вина, че не сме добри, че сме избухнали и “помели народа”.
Разбира се, може да не стигаме до крайности, ако започнем да “очертаваме” категорично себе си и своите възможности, да сме наясно със своите ресурси и желание да дадем на другите безкористно от тях. Това започна с личната граница, която се изгражда съзнателно. Знаем колко можем да направим да другия, знам и дали трябва да го правим. Имаме яснота. През яснотата ни можем да разпределяме ресурсите си здравословно и да останем в силата си. Това е път, който започва с осъзнаване, че никой на никой не е длъжен, с работа над вината и разбирането, че всеки носи лична отговорност. Ако те помолят за помощ – помагаш без да влизаш в дефицит на силата. Просто да се каже – трудно да се направи, защото старите навици все “бутат”, но с изграждането на нови всичко се изменя.
Да видим и още един интересен момент.
Когато знаем, че човек подхожда еднакво към всички в това число и към нас, има еднакъв модел, по който действа – имаме право на избор.
Първо осъзнаваме, че ние хората действаме както сме се научили. Изградили сме си поведението още от детските години. Този модел го прехвърляме постоянно. Освен, ако не сме достатъчно будни да виждаме как действаме и да изменяме шаблона във всеки един миг спрямо ситуацията и човека срещу нас.
Тук е важно да сме съзнателни и отговорни за поведението си и това, което даваме на другите чрез него.
Второ – когато на нас ни прилагат заучения си модел какво можем да направим?
Винаги се чувства, когато човек има индивидуален подход към нас и когато подходът е еднакъв без отчитане на нашата личност. Хубаво е да усетим какъв е случая, а след това да сме наясно със себе си и избора си.
Или се поддаваме, или слагаме граница.
В първия случай вероятно ще изживеем някакъв негатив.
Във втория по-вероятно е да се съхраним. Границата тук служи за определяне на параметрите какво е позволено с нас и какво не, на какво сме съгласни и на какво не, колко и какво приемаме и какво не.
Когато има тази граница другият инстинктивно усеща. Не трябва да ни е страх да я слагаме, защото на първо място е важно да си съхраним ресурса. Но и това е вид тест за отношенията – какви са, колко са стойностни и т.н.
Говорим за личните граници ТУК. В сайта има материал, чрез който можем заедно да проработим основни убеждения, детски спомени и негативни сценарии, които ни пречат да видим, усетим и изживеем своите лични граници. Информация ТУК.