Единственото нещо, за което човек наистина, наистина копнее, е любов! За всеки от нас любовта има различно име и форма. Искаме да бъдем обичани и затова търсим вниманието на хората. Когато липсва любов в нас, ние търсим любов навън, по този начин проектираме своите копнежи и очаквания върху околните.
Начинът, по който искаме да бъдем обичани, т.е. да ни показват любовта си другите, се отразява на начина, по който мислим, говорим и действаме.
Някой обича с очи и иска да бъде обичан с очи, затова така държи на външността си. Вглеждането в собствената външност водено от копнежа за любов подтиква човек да става все по-взискателен към вида на другите. Когато това излезе извън контрол, води до маниакално поддържане на собственото тяло и прекомерна критика към околните. Но това не носи любов!
Друг обича с уши! Иска да чува мили думи, но не винаги има кой да ги изрече. В този момент страхът от самота нараства и преминава в злословен. Човек започва да говори лошо за себе и за другите!
За трети материалното изражение на любовта е важно. Но ако няма кой да ти поднася цветя и подаръци, какво става? Започваш да усещаш липса, която те кара да повдигаш собственото си самочувствие със скъпи дрехи, предмети и дрънкулки, които не са ти нужни, телефони, коли… но всичкото това няма да запълни празнотата в сърцето!
Има хора, които се чувстват обичани когато прекарват време с другите. Но ако в себе си не носим любовта, то онези моменти, в които сме сами се превръщат в страдание и болка. Ако носим любов – дори и сами със себе си може да е ценно време.
Когато усещането за липса на любов премине всякакви граници, човек става агресивен и злобен. И колкото по-зъл е, толкова е по-голяма нуждата му да бъде обичан. Самотата може да подтикне човек без разум към действия, с които да нарани и най-близките си. Всъщност, когато човек не се чувства обичан е склонен на неподозирани неща, които никога не би извършил, ако имаше любов!
Всичкото това го пиша, за да ви подсетя, че любовта, която търсите извън вас, всъщност трябва да намерите първо в себе си! Ако не се обичате, дори и да има някой, който изпитва обич към вас, вие можете да не я усетите. Просто, защото няма да знаете как изглежда топлината или защото няма да смятате, че я заслужавате. Човек е склонен да се подценява, когато не обича себе си. Тук не говорим за егоизъм или себелюбие. Става дума за онази обич, която извира от нас, с която можем да променим света. Но тази промяна не започва от нещо външно, от някой или отнякъде. Тя е във вас, вътре в сърцето!
Искате да ви обичат, започнете да се обичате! Намерете се, опознайте се, грижете се за себе си, за да ви намерят, опознаят и да се грижат за вас. Помислете какво ще дадете на другия човек, щом се появи в живота ви! А докато чакате, правете за себе си това, което очаквате да получите от друг!
С много любов,
Таня
