Вярвам, че Любовта движи Света и Жената е тази, която е проводник на една по-висша октава на любов и състрадание към хората и Света. Жената като майка, любима, сестра, сродна душа!
Но ако не усещаме себе си като проводници на Любовта? Ако се страхуваме да обичаме? Ако изпадаме в паника, когато сме обичани? Тогава какво?
Краткият отговор – тогава трябва да се отработи болката в сърцето, за да тече любовта в нас, към нас, от нас.
Дългият отговор е дълго за четене!
Започвам! В статията Защо не чуваме себе си и как да възстановим връзката си с Истинския ни Аз? споменах за т. нар. броня на характера, която сформираме още от малки деца. Когато малкото дете не е имало адекватна емоционална среда, когато родителите не са откликвали на емоционалните нужди на детето си, когато са му причинявали вид насилие – детето усеща в себе си, че не може да има доверие в най-близките си хора. Често дори това дете мисли, че не го обичат и преживява чувство на отхвърляне, което слага своя печат не само върху психиката, физическото тяло, но и върху енергийното тяло (фини тела). Оформя се блокаж в сегмент гръден кош – тук са мускулите на гърдите, рамената, лопатките, гръден кош и ръцете. Ръцете според Вилхелм Райх са продължение на сърцето, с тях изразяваме своята любов като милваме и гушкаме. Този блок се образува когато задържаме своята любов, когато се опитваме да скрием емоциите си. На физически план този блокаж се изразява като забравяме да дишаме, задържаме дъха си, дишаме повърхностно. С този блокаж единствената любов, която много жени си позволяват е майчината, отхвърляйки всички други видове любов. Практика, която помага тук е динамичната медитация за сърдечна чакра.
Малкото дете може да има език на Любовта, който родителите му не говорят. Според Гари Чапман, ние говорим на различни любови езици. В своята книга Петте езика на любовта, той ги описва чудесно, тук само на кратко ще ги отбележа:
УТВЪРЖДАВАЩИ ДУМИ
ПЪЛНОЦЕННО ВРЕМЕ
ПОЛУЧАВАНЕ НА ПОДАРЪЦИ
ПОМАГАНЕ
ФИЗИЧЕСКО ДОКОСВАНЕ
Ако детето очаква физическо докосване например да бъде гушкано и това за него е любов, но родителите си служат да речем с езика на помагането и подаръците, каквото и да направят детето ще усеща липса на любов. Представете си и друг сценарии с това дете, което смята допира за любов. Как би се чувствало то, ако родителите му го пребиват?
Ето защо е полезно не само да знаем какъв е любовния език на хората около нас, както и нашия собствен, но и да го “говорим”, за да не се създава излишно страдание както в околните, така и в себе си. Както учим чужди езици, така трябва да научим и любовните езици, за да имаме хармонични отношения с другите, разбира се уведомявайки ги и за нашия език. Това общуването се качва на ново ниво, нали?
На ниво гръден сегмент е сърдечната чакра, която пази спомените и енергийните отпечатъци свързани с любовта. Това може да са записи на позитивни емоции – топлина, споделеност, радост, приемане, доверие и вяра, но може и да са негативни – отхвърляне, болка, тъга, самота, изоставеност, недоверие, неприемане, страх от любов, страх от връзка, други страхове и т.н. Като тези емоции можем да сме ги изживели няколко начина:
1) някой нещо ни е причинил и ние сме усетили в себе си дадена емоция
2) ние сме направили нещо на някой и понеже сме свързани енергията на неговите емоции да е дошла в нас
3) изпитали сме чувство когато сме направили нещо и сме размислили какво сме сторили
4) случило се е нещо, което е провокирало родовата памет и ние сме приели емоции от предците си като свои
Работата със сърдечна чакра помага се отворим за любовта, като изчистим старото, ненужното, нерадостното, болезненото.
Да бъдем Любов е лесно, ако мислите, думите, емоциите и действията ни са хармонични и лъхат на Любов. Но ако тези 4 аспекта не са балансирани помежду си, какво става? Това, което излъчваме към Света и хората не е много любовно. За да има такова разминаване има причина и тя често се намира в подсъзнателните ни нива, в безсъзнателната част от нас. Ако обаче обръщаме внимание на това, което мисли, говори, чувстваме и правим, много скоро можем да разберем какво има в дълбокото и ако сме достатъчно смели можем да го извадим и изчистим съвсем сами!
Да бъдем любов ни пречи живеенето в миналото и живеенето в бъдещето. Ако гледаме в миналото и преживяваме отново и отново минали болки, то ние не сме тук и сега . Ако живеем с мислите си в бъдещето и се страхуваме и тревожим какво ще бъде утре, то ни ние не сме сега. Само когато сме сега, в настоящия момент, с цялото си съзнание, можем да проявяваме любов, да бъдем любов, да даваме и получаваме любов.
Техники за отработка на енергийните блокажи в гръдния сегмент и сърдечна чакра има много – например работа с прошката, динамична медитация за сърдечна чакра, „песента на сърцето“ (която подарявам при три записани сесии), ТЕС, тета хилинг, различни медитации и практики за работа със сърдечна чакра, ангелска терапия, дихателни техники, йога и др. Хубаво е също да се провери и на родово ниво, дали случайно не повтаряме сценарии от предците ни.
Когато работим с детските си (или създадени по-късно във времето) травми, независимо от метода, който сме избрали, е много важно да преминем през няколко важни стъпки:
- осъзнаване
- приемане
- отработване/пускане
- създаване на нов модел на поведение, мислене, чувстване, както и да започнем да си служим с нови думи
Никой не обещава, че отварянето за Любовта е лесен процес, но направим ли го, заживеем ли с отворено сърце Любовта ще стане наше второ име!
За да станем проводници на любовта обобщено:
- отработваме детските си травми
- отработваме травмите свързани с младежките любовни истории
- отработваме родови сценарии изчистваме обидите, претенциите, болката, страхове, срам, вина
- позволяваме си да сме Любовта в действие и се проявяваме като Любов!
- не забравяме, че дори и да сме Любов все още имаме лични граници, свое пространство, свързаност със себе си и т.н. Да си Любов не значи да си жертва на другите, не значи да си винаги бял и пухкав на всяка цена. Можем да сме Любов към другите, когато ценим и уважаваме както себе си, така и тях! А не тях за сметка на себе си. Баланс!
Вие сте Любов! Бъдете!
С любов,
Таня