В нас живеят две енергии, Ин и Ян. Мъжка и женска. Те постоянно се движат, променяйки съотношението си. Тяхното трансформиране зависи от нас, нашите действия, мисли, избор.
Като жени, ние сме научени да работим усилено, да бъде успешни в кариерата, да имаме семейство, да възпитаваме децата, да поддържаме ред у дома, да ходим на тренировки, да се храним здравословно, да изглеждаме добре, да сме образовани, весели, усмихнати, добронамерени… Знаете! Всичко това е изтощително дори, помисляйки си за него…
Изтощението е само първия проблем когато влезем в мъжката енергия. Когато сме като мъже цялата енергия ни се изразходва, опитвайки се да направим всичко, че и още отгоре, и ако може да е по-бързо и перфектно. Няма място за несъвършенство, няма място за уязвимост.
Вторият и основен проблем е, че сме научени от малки да сме ориентирани към успеха, към резултатите, към печеленето на пари за сигурност. Всичкото това „правене“ е Ян енергия. Тази енергия е действието, преследването на цели, упорството, силовата воля… А нашата Ин има други особености, друг начин на движение. Ин постица целите си чрез креативни подходи.
Забравили за истинската си Ин природа, ние продължаваме да правим всичко по мъжки, отново и отново, само и само да бъдем прави, да бъде бързо, да бъде всичко наред… Никой по-добре от нас не може да се справи! Нито партньорът, нито децата, нито колегите. Но замислете се – ако правим всичко вместо тях, не пречим ли да се учат чрез опитност? Не се ли месим някъде където нямаме власт? Не се ли опитваме да контролираме там, където не може да проявим волята си? Не се ли съсипваме излишно? Не хабим ли твърде много сили?
Какво в крайна сметка получаваме от живеенето като мъже? Съсипани нерви, никакво време за себе си, болести, бръчки, липса на изобилие, влошени отношения, никаква благодарност, че сме спасили света… Няма енергия, нямаме живец, сякаш живеем, ама не съвсем.
Чувстваме се ядосани и завиждаме на жените, дето всичко имат – време за себе си, добър външни вид, материална сигурност, мъж, деца… „Какво правят повече от мен?“
Какво правят те, за да останат жени:
- Не се нагърбват с чужди задължения
- Не пилеят времето си с времеяди
- Делегират задачи
- Остават женствени
Женската енергия е творяща, привличаща, атрактивна и отзивчива. Когато сме през мъжкото, се опитаме да използвате властна, авторитарна енергия, с която се налагаме по груб начин над всички и с която заставяме нещата да се случват. А дали това е женския път? Женската енергия просто не работи по този начин.
Друг главен проблем на нас жените е състоянието „трябва“, „опитвам се“. Трябва/опитвам се да имам пари. Трябва/опитвам се да работя. Трябва/опитвам се да се развивам. Трябва/опитвам се да намеря мъж. Трябва/опитвам се да забременея. Трябва/опитвам се да отслабна. И така до безкрай!
Както ви споделих, действието ориентирано към резултат е в мъжкото поле. Женската енергия е ориентирана към процеса. Да, можете да използвате вашата мъжка енергия по време на работа, за да бъде успешна, но тя няма да ви помогне в интимни отношения или в заниманията с децата.
„Опитвам се“ чрез мъжката енергия означава, че се опитваме да разрешим проблема с помощта на усилие, насилие, напъване. Забелязвате ли обаче, че колкото повече сме под влиянието на трябва/опитвам се, толкова повече губим спонтанността си, радостта си, страстта към живота? Сякаш ставаме роботи. Все повече мислим, все по-малко чувстваме.
Когато сме в главата си, опитвайки се да решим проблема, не присъстваме в тялото си или сърцето си. И ако случайно не се получава, онова, над което сме насочили яростно силите си, започваме да се изнервяме още повече. Ядосани, обсебени, фиксирани. Пълни с безпокойство, на ръба на нервна криза. Всички минаваме през това. Макар че някои дами избират да останат в него цял живот…
Женският път е предаване, пускане на контрола, приемане. Шок и ужас за контролиращите жени. Женският път е креативен, творящ. Път на хармоничност и мир. И не, не е нужно постоянно да сте под влиянието на „трябва“. Пробвайте да поиграете с думата „искам“. В началото е трудно, да, но е възможно!
КОНТРОЛЪТ!
Когато не получаваме това, което искаме ние често се чувстваме разочаровани, ядосани и отчаяни. Физически може да забележим стягане в гърдите, стискане на челюстите, напрежение в корема, главоболие. Няма лекота, няма усещане за свобода.
Контролирането е вид защита. С контролирането си изразяваме също липса на доверие в другите и в Живота. Колкото повече контролираме, толкова повече губим връзка с интуицията си. Започваме да използваме заплахи, ултиматуми, манипулации разни. Скриваме по всевъзможни начини своята уязвимост. Ала жените сме уязвими по природа. Да знам, настръхвате от това! Колкото повече се пазим и не си позволяваме слабост, толкова повече си втвърдяваме сякаш сме в доспехи. Обратно на женската природа, която е и мекота.
Тук има една малка тайна – когато сме автентични, в женското си поле и споделяме истински от сърце своите нужди и чувства, няма да има защо да използваме все възможни похвати за контрол. Те просто отпадат и се ражда доверието.
Това си заслужава да се изследва като опитност, не мислите ли?
Поздрави,
Таня