Забелязала съм когато правим практики и динамични медитации, че постоянно повтарям да се диша! Постоянно! Ако има нещо, което натъртвам винаги е „дишайте, момичета, дишайте!“, защото забелязвам, че са се стегнали на моменти и почти не дишат и това ме провокира да напиша тази публикация без особени претенции, освен една – да ви вдъхновя да дишате!
Дишането е уникален дар. Дар, чрез който живеем! А ние, не само не благодарим за подаръците въздух и вроденото умение да дишаме, но и забравяме да дишаме, дишаме плитко, насечено без ритъм, понякога дъхът замира задържан вътре в нас.
Освен, че да дишаме е нещо нормално и е толкова естествено, че дори обръщаме внимание на това, в основата на всяка практика и медитация е дишането, то е важна част от процеса на себеразвитие и след малко ще разберете защо.
Ще ви разкажа, позовавайки се на опита и наблюденията ми, както и на материали, които проучвах. За дишането е изписано много и можете да потърсите още информация. Например Учителя Петър Дънов ни е оставил огромен ресурс по темата. А също така ви препоръчвам да се свържете със себе си, със своя Висш Аз и да потърсите знанието вътре в себе си. Вярвам, че имаме мъдрост и познания в себе си!
И така започвам с това, че начинът, по който дишаме, оказва влияние не само на физическото ни тяло, но и върху състоянието на нашето съзнание, директно и индиректно, чрез въздействието върху фините ни тела – емоционално, ментално, казуално и т.н. Във фб групата и по имейл бюлетина скоро бях пуснала информация за фините тела, така че сега няма да задълбавам. Само, че спомена, че каквото правим върху/с физическото си тяло се отразява и върху енергийното ни тяло, което не само регистрира, но и запомня (записва) всичко.
Какво ни пречи да дишаме правилно?
Можем да кажем, че навиците ни са виновни, но на едно по-дълбоко ниво това са устойчивите модели в нашето емоционално и мисловно програмиране, записани в съответните фини тела. Когато започнем да дишаме по-съзнателно тези модели излизат на повърхността, за да бъдат отстранени от нас. Този процес не винаги е приятен, тъй като е възможно отново да се преживеят отново потиснатите емоции, както и да се провокира в нас безпокойство, паника или страх. Когато си спомним за преживяната болка, важно за изцеляващия процес да продължаваме да дишаме до изчистване, въпреки че точно в този момент ще ни се иска да „избягаме“ или най-малкото да задържим дъха си. Ако имаме смелостта да преминем през това освобождаване ще усетим лекота в себе си, както и други позитивни емоции. Колкото повече сме изчистили себе си от минали болезнени спомени и потиснати емоции, толкова по-лесно е да дишаме съзнателно.
Осъзнаването на дишането помага да успокои мисленето. Мозъкът е Ян енергия, тъй като се намира с постоянна активност, мозъка не може да се нарече пасивен, защото той все мисли. Неговата природа е по-скоро агресивна, мозъкът основно контролира, регистрира, систематизира и манипулира. Ние хората сме силно интелектуално ориентирани и по-слабо усещаме както тялото, така и интуицията си, а това накланя везните към увеличаване на активността на мозъка. Когато не му позволяваме да „отдъхне“, мозъкът може да стане хиперактивен и това да увеличи стреса, тревожността, напрежението и т.н. в нас. Тук идва на помощ дишането! Няколко минути осъзнато дишане и умът се успокоява, мислите утихват.
Осъзнаването на дишането помага и в емоционален план. Освен, че помага да изчистим стари, скрити в нас емоции, ни помага да не създаваме нови болезнени спомени. Помните ли съвета, който сме чували многократно „дишай преди да направиш нещо под емоционално влияние“. И наистина, когато в нас например се появи гняв и ни се прииска да избухнем и да го отнесе някой или нещо, ако направим няколко дълбоки вдишвания гневът ще намалее, а дори изчезне и всичко и всички ще са невредими.
Осъзнаването на дишането помага да сме тук и сега. Не в миналото, не в бъдещето, а тук в момента, в който се намираме. Само когато сме в това състояние на живеене в сегашния момент, ние имаме силата да творим реалността си.
Важно е да знаете, че съществуват различни начини на дишане в зависимост от конкретната ситуация. Дори и да става дума за една и съща ситуация, пак има много начини да дишаме, защото хората сме различни. Важно е да знаете също, че не съществува един единствен правилен начин да се диша. Помислете само как се променя начина на дишане когато седим, стоим, спортуваме, изкачваме се по стълби медитираме и т.н. Можем да дишаме различно във всеки един момент, но ако имаме осъзнаване на дишането ще постигаме много повече във всяко действие.
Съществуват огромен брой техники за дишане, реално всяко учение предлага набор от дихателни упражнения. Моето мнение е, ако искате да изберете някоя от тези практики, се доверете на интуицията си в избора – да се доверите на своето тяло, на неговата мъдрост и то само ще ви покаже как да дишате във всеки един момент. В този смисъл дихателните техники са полезни без съмнение, ако изберем подходящите за нас, но е един момент колкото повече напредваме в осъзнатостта си, всички тези техники отпадат и дишането се случва само.
Искам да спомена нещо за избора на техники за дишане, което да се вземе под внимание! Обикновено сме склонни да избираме онези методи, които по-скоро подържат и дори затвърждават моделите ни на дишане, устойчивостта на мисловните ни конструкции и емоционалните записи в нас, казано с една дума – блокажите ни. Избираме често подсъзнателно техники, които почти не ни изваждат от зоната ни на комфорт и водят до малки промени пред онези техники, които биха отстранили напълно моделите. Подсъзнанието има за задача да ни пази от всичко, което изглежда като заплаха и ако изчистването на дадени модели и травми бъде все пак позволено, то може да доведе до известен дискомфорт, който носи изваждането от познатото. Ето защо много хора не искат да се променят и си остават там където са. А всички онези, които се стремим към промяна, знаем, че да може да има известно неудобство, но то е за добро!
Ако допуснем, че това е така, то тогава за човек, който е усвоил даден начин на дишане, за него би било по-изчистващо да пробва други дихателни техники и да наблюдава процесите.
Като основна препоръка, която бих искала да дам е при всяка една възможност да се обръща внимание на диханието, още повече когато сме сред природата и имаме достъп до по-чист въздух. С времето когато развием все повече и повече дишането си способността на тялото да използва кислорода и да го задържа в себе си, ще расте.
За финал преди да обобщя искам да ви споделя с намигване мнението на Ър. Фюрст, който в едно свое интервю споменава , че в традицията Хуна се казва, че всички ние дишаме един и същ въздух, но всеки един от нас диша самостоятелно. И това е чудесна метафора както за нашата самостоятелност, така и за взаимната ни свързаност. Всеки диша индивидуално, защото сме в различни тела. Всяко тяло знае как да диша. Просто позволете на своето да го направи за вас.
Нека обобщим! Дишането оказва влияние върху:
1. Мисловните модели
2. Освобождаването на задържани емоции
3. Изчистването на травми и блокажи
4. Поведението и реакциите
5. Съзнателността и духовните развитие
6. Цялостното ни състояние – физическо, психическо, емоционално.
С любов,
Таня
П.С. По време на динамичните медитации работим над всички 6 точни, комбинирайки както движението на тялото, дихателния процес и отработване на мисловните модели и емоционални блокажи.