В публикацията Кажи ДА на себе си говорих за прост принцип, чрез който да казваме “да” на себе си, да искаме и да постигаме желанията си. Но често се случва така, че хората в себе си усещат вина за своя успех и щастие, за онова, което са постигнали с усилия, упоритост, труд.
Защо се появява вина в нас? Каква е причината да се чувстваме виновни? Защо сме виновни за своето щастие и пред кого?
Чувството на вина се поражда още от ранна възраст, а дори можем да го носим от минали животи, както и да е вменено по родова линия (за това как носим различни програми от миналото и от рода споделям в петъчната рубрика). В тази публикация ще разгледаме обаче какво се е записало в подсъзнанието от личния ни опит и от рода без да надничаме в минали земни опитности.
Чувствата се пораждат когато изживеем нещо силно емоционално. Нашите реакции на събитията, които преживяваме, пораждат в нас невронни връзки, които изпращат сигнали до мозъка и на които той реагира като създава убеждения и мисловни конструкции. Когато, например, с нас се случило нещо драматично и ние сме почувствали, че сме отхвърлени, невроните създават цяла система свързана с това чувство, което остава наш спътник докато не създадем чувството, че сме приети, а мозъкът изгражда вярвания свързани с отхвърляне, неприемане и с различни страхове съответно. Когато в нас е налично чувството на отхвърляне + мисловни убеждения, дори и да сме приети някъде като най-скъп гост, ние в себе си нямаме усет за това и пак ще се страхуваме, че ще изживеем отхвърляне. По същия начин се създават всички чувства + вярвания, дори вината и убеждения свързани с нея.
Наскоро учените доказаха чрез три опита, че ДНК предава емоции и в този смисъл ние можем да придобием емоции от рода си, изживявайки ги като свои. Ако носим емоциите на рода е достатъчно да работим със себе си, а не да се опитваме променяме роднини и предци. Нямаме право да нарушаваме свободния избор на никой, дори и този избор от наша гледна точка да изглежда ужасен. Това може да е много важна и необходима опитност за човека и ние в желанието си да правим добро да му навредим. Имаме право да работим само със себе си! Тъй като се намираме в общо морфогенно поле, промяната с нас, оказва влияние върху цялото поле. Така изчистваме както себе си от дадена негативна програма, така и рода без да сме оказали каквито и да е действия върху някой освен нас самите. Смята се че ние сме свързващо звено между 7 поколения преди нас и 7 поколения след нас. Представете си какво влияние можем да имаме в рода си, ако работим съзнателно за добро, чистим негативни програми и създаваме нови позитивни и как бихме въздействали, ако вместо да добротворстваме рушим. Така че вината може да идва от предците, ако във вас няма спомен за преживян момент, в който сте изпитали вина.
Нека разгледаме различни примери!
Кога можем да създадем в себе си вина, като изключим за момент родовата памет? Когато родителите ни са ни се карали и са използвали многократно фразата „ти си виновен/на“. Когато сме общували с други деца, които са „програмирани“ вече да са виновни. Знаете как се карат децата, нали? И ако срещу вас е имало дето, което ви крещи, че сте виновни, то може да сте създали в себе си точно това – вина! Когато нашата собствена съвест е задала команда “вина”, след като сме осъзнали някакво наше деяние и последиците от него. Помислете кога за първи път изпитахте вина? Какво се случи? Кой беше около вас? Какво научихте, какво добро получихте от тази ситуация? Като имате поуките, осъзнали сте ги, след това просто пуснете миналото да си иде!
Ако включим рода? Когато сме наблюдавали поведението на жертвоготовни майки и баби. Жените са по-склонни да се саможертват. Майката е жертвала себе си, своите интереси, своя живот за децата, мъжа, родителите и т.н.. Да, такова поведение е нормално в трудни времена, но когато продължи и след тези времена, че дори се предаде като модел на поведение на потомците, вече говорим за нещо, което по-скоро разрушава, отколкото сътворява. Ако такава жена реши да избере себе си, да направи нещо за себе си, моментално в нея се буди вината, тя е предател, предава интересите на близките. В нея започва борба кое да избере – себе си и вината, която идва от това или хората около нея. И обикновено избира околните, защото вината, която изпитва носи голяма болка и вътрешно страдание. А ние хората правим всичко възможно да избегнем болката, дори това и да означава да пренебрегнем себе си напълно.
В човешката памет е останал този модел, както и модела на жена, която все очаква нещо лошо да се случи и така не може да си позволи нещо добро да получи от Живота. Ако дойде все някога добро – подсъзнанието не може да го позволи, защото наоколо може да има страдащи хора. Тогава отново се появява вината пред тези хора. Интересно е, защото вината е вътрешно усещане, то няма нищо общо с това как другите се чувстват, техните чувствата са именно такива – техни!
Има и още модели трупани с векове от тревожни майки, от себеотричащи се жени, от виновни майки, баби и т.н., които модели вече по-скоро вредят, защото децата подсъзнателно възприемат и подражават. Тогава какво? Тук е важно майките да работят със себе си, за да може околните и децата да са добре! А ако ние сме детето? Тук е важно да осъзнаем, че майките и бабите са имали право да избират как да живеят и това, което са преминали като опитност е лично техен избор. Отдаваме почит, уважение, приемаме историята им без критика и съдене, разграничаваме се като хора също с право на избор и разбира се правим своя избор!
Ако сме възпитани да сме жертвоготовни, да помагаме с цената на всичко и на общо основание, това не е повод да се придържаме цял живот към това възпитание, още повече, ако чувстваме в себе си, че подобно поведение ни пречи, вреди, разрушава, изтощава и т.н. вместо да носи радост и удовлетворение от оказаната помощ. Ако вашата душа, тяло, сърце – иска нещо – дайте! Защото ако ограничаваме себе си вместо да си позволяваме само затвърждаваме старите модели на мислене и поведение. А каквото правим на/със себе си, на това учим и децата си.
Много важно е да се осъзнае, че всеки има право на избор и има свободна воля, чрез която да избира! Освен това всеки носи отговорност за изборите си. В този ред на мисли вината, която можем да изпитваме за това, че сами избираме за себе си е нелепа. Защото ако аз избирам за себе си щастие и то не е породено от действия, с които вредя на някой или действия за сметка на някой, то моето щастие е резултат на мен и моя избор! То тогава каква вина може да има за това, че аз създавам живота си по моя начин? Ако сме виновни за това, че друг човек е направил избор, който го е довел до нещо, което според нашите възприятия не е добро, то тогава сякаш слагаме себе си над човека и проявяваме високомерие спрямо него и правото му да изпира пътя си. Да не говорим, че в някаква степен го и съдим за избора му.
Предлагам ви и още една гледна точка – вместо да сме виновни затова, че имаме, можем или сме постигнали нещо, което друг няма и не може, нека погледнем така – можем да сме вдъхновение от типа „щом един може, значи и друг може“.
Има разлика между вибрацията на двете чувства „вина“ и „вдъхновение“ нали?
С любов,
Таня